Пловдив

Пловдив е вторият по големина град в България, административен център на област Пловдив.

Разположен е в Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Населението на града е около 350 хил. души.

Климатът е преходноконтинентален, с мека зима и горещо лято. Средната януарска температура е +1°С, а средната юлска е +24°С.

Съвременният град е построен около седем хълма – Пловдивските тепета, които са неразделна част от историята на града.

Пловдив е един от най-старите градове в Европа – началото му датира от 4000 години пр. Хр. В началото древното селище е било разположено на естественото възвишение между Небет, Таксим и Джамбаз тепе (Трихълмието).

През античността траките обитават Трихълмието и построяват укрепено селище – най-големия град в Тракия. През IV век пр. Хр. Пловдив е завладян от Филип Македонски. Той дава едно от многобройните имена на града – Филипополис, и го обгражда с дебели крепостни стени. По-късно траките си връщат властта, но след серия от битки през I век той попада в границите на Римската империя.

По време на Римската империя Пловдив (тогава Тримонциум) е бил важен областен център. Градът е процъфтявал и е кипяло мащабно строителство както на сгради и съоръжения, така и на пътища. От това време са останали множество добре запазени находки – павирани улици, крепостни стени, сгради, водоснабдителна система и канализация.

Градът влиза в границите на българската държавата по времето на хан Маламир (управлявал 831 – 836 г.). През вековете властта над града преминава ту в български, ту във византийски ръце, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно става част от българската държава през 1344 г.

Османските войски, които нахлуват през 1364 г. и постепенно завладяват България, дават нова насока на развитие за града. Мястото на византийската архитектура е заето от новo строителство – с типично ориенталски черти. Новото име на града е Филибе.

По време на Възраждането (XVIII – XIX век) Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа и донасят нови културни течения.

Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи. За разлика от кирпичените къщи в началото на Възраждането, които са малки по размери и практични, по-късно строителството се разгръща с повече въображение и размах, като се набляга на пищността и детайлите.

Освен архитектурен, градът е и важен културен център и има голям принос за духовното пробуждане на българския дух. Пловдив играе важна роля в борбата за църковна независимост.

На 16 януари 1878 г. градът е освободен след края на Руско-турската освободителна война. Дългоочакваният Санстефански мирен договор от 3 март 1878 полага основите на свободната българска държава.

Но няколко месеца по-късно Берлинският мирен договор помрачава радостта от Освобождението и разкъсва страната на няколко парчета, като гранични територии са дадени на съседни държави, а България вече е малко и слабо княжество.

Пловдив остава в пределите на автономна област, оставаща под османска власт – Източна Румелия, и е избран за нейна столица. Този  драматичен период на разделение продължава седем години, през които се извършва мащабно строителство – създават се много нови модерни административни сгради за нуждите на новата столица.

Междувременно специално създаден комитет подготвя предстоящо въстание, което да обедини разкъсаните части на държавата. На 6 септември 1885 г. градът е превзет и Източна Румелия отново е обединена с Княжество България.

Тази паметна дата поставя началото на новата история на страната и се чества тържествено всяка година като Ден на Пловдив и официален празник.

След Съединението Пловдив остава и до днес втори по големина и икономическо значение град след столицата София. Градът е голям промишлен и търговски център. Тук се провежда известният Пловдивски международен панаир, който всяка година става домакин на представяне на стоки и обмяна на опит и контакти на търговци от целия свят.

В града се провеждат театрални, танцови и кинофестивали, а многобройните археологически находки от тракийско, римско и византийско време не само напомнят за славното минало, но и са успешно съчетани с модерната архитектура на града.

Пример за това е Римският акведукт, който е станал незаменима част от булевард Коматевско шосе, а Античният театър е успешно реставриран и се използва за представления.

В града има няколко музея – Исторически, Археологически, Етнографски, Природонаучен, Художествена галерия и Драматичен театър. Една от най-известните забележителности е архитектурният комплекс Старинен Пловдив, в който са запазени и реставрирани красиви възрожденски къщи, много от които са обитаеми и до днес.

Освен културни забележителности, градът има и много добри условия за спорт и развлечения. На края на Пловдив е изграден гребен канал с олимпийски размери, който предлага много добри условия за гребане, бягане и колоездене.

В миналото Пловдив се е кичел със седем хълма – тепетата. Днес от тях са останали само шест – Марково тепе е превърнато в павета за настилка на улиците. Ако решите да броите тепетата, не забравяйте, че възвишението на Стария град се състои от три.

Джендем тепе или Младежкият хълм е най-висок – обявен е за защитена местност заради ендемичните си растения и запазена природа. На него се срещат и много животински видове като катерица, сойка и диви зайци.

Сахат тепе – хълмът с часовниковата кула, е превърнат в парк – любимо място на влюбени двойки и младежки компании с китари.

На върха му се извисява часовникова кула от XVI век. Другите три тепета са Възвишението на Стария град. Всички тепета са добре поддържани паркове с алеи и скамейки.

Градът е една от най-предпочитаните туристически дестинации в страната и културен и икономически център на Южна България. Тук има богато разнообразие от места за настаняване – от луксозни хотели до хостели.

Главната улица на Пловдив предлага отлични възможности за развлечения и пазаруване, а ресторантите в града са много и навсякъде.