Регионален етнографски музей – Пловдив

Регионалният етнографски музей – Пловдив, е вторият по големина в България специализиран музей от такъв тип.

Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща в Стария град, обявена за паметник на културата в бр. 4 на Държавен вестник от 1995 г.

Богатата експозиция представя традиционната култура на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането (XVIII – XIX в.). В постоянната експозиция земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона.

От традиционните занаяти тук са намерили място едни от най-характерните за периода на Възраждането – абаджийство (производство на вълнени платове) и гайтанджийство (производство на цветни вълнени шнурове), грънчарство, медникарство, железарство.

Златарската работилница е експонирана с целия си инвентар в музея. Показана е част от богатата колекция накити и църковна утвар. Отделено е място за традиционни народни костюми, тъкани и килими, музикални инструменти и обреден реквизит.

Представен е и градският бит. Интериорите на Копривщенска стая, Родопска стая и Пловдивска гостна стая допълват информацията за бита и културата на населението в региона.

Произведенията на изобразителното изкуство в Регионалния етнографски музей – Пловдив, наброяват над 100 ценни картини, икони, статуетки, пана, дърворезби, метални пластики.

Сред авторите са художници като Симеон Велков (1885 г. – 1966 г.), Коста Форев, Георги Божилов-Слона (1935 г. – 2001 г.), Димитър Киров (1935 г. – 2008 г.), Колю Витковски (1925 г. – 1999 г.).

Със своите над 2000 инвентарни единици Фототеката притежава голям информационен потенциал за научни интерпретации и илюстрации на живота в Пловдив и Пловдивския край – портрети, облекло, архитектура, бит, празнична обредност и др.

По-голямата част от снимките са черно-бели, върху картон и датират от началото на ХХ век, а техни автори са най-известните фотографи по това време.

Експозицията включва уникалното платно на Иван Мърквичка (1856 г. – 1938 г.) „Пазар в Пловдив” (1888 г.) – едно от първите произведения, които отразяват всекидневния живот на българския град след Освобождението (1878 г.).