Легенда за река Луда Яна
Легенда разказва за времето, когато турците вече били завладели Пловдивското поле, нахълтали в Софийското и продължили настъплението си на запад.
Не такова било обаче положението в Родопските гори и Средногорието – там те не смеели да навлязат. Внушителни крепости по тези места плашели завоевателите. В поречието на тогавашната Стара река имало много укрепления, но най-силни били Душковченин и Красен.
Тесният пролом с вековни гори бил им бил верен съюзник. Особено защитена била крепостта Красен, кацнала на бѝлото на местността Красен между Стара река и Гръчки дол. Над крепостта се намирало второ, по-малко укрепление – двореца на владетеля.
Красенският войвода враждувал с коравия болярин от съседната Душковченска крепост. Дори не искал да чува името му. В Красенската крепост растяла на воля дъщерята на войводата – красивата и палава Яна. Когато Яна пораснала, баща ѝ решил да я омъжи за богат грък, приятел на пловдивския паша. Но Яна не била съгласна и отказала.
Тайно от баща си тя обичала сина на Душковченския войвода. Враждата между бащите още повече засилвала любовта между младите. Яна избягала при любимия си в съседната крепост, когато пристигнали богатите сватове от Пловдив. Това наляло масло в огъня на старата вражда и Красенският болярин отишъл в Пазарджик да поиска помощ от татарския бей, за да върне дъщеря си.
Татаринът това и чакал. Голям татарски отряд заедно с хората на Красенския войвода нападнали калето в Душковченин и го разбили. В битката паднал убит и старият велможа, а синът му бил тежко ранен.
Безстрашната Яна се била мъжки с татарите и бащините си войници, а когато крепостта била разбита, тя успяла да се измъкне руйните с оцелелите бойци и понесла на ръце ранения си годеник. Скрили се в гъстите гори на Елака, докато Стоян оздравее.
Душковченската крепост запустяла. Мястото, откъдето настъпили татарите, и до днес се нарича Татарска усойна. Скоро турците се настанили в Красенското кале, а по-късно го разрушили. Баща на Яна се потурчил, но тя не се примирила. Събрала дружина и дълги години обикаляла из Средна гора, като не давала турчин да премине през нея.
Загинала в бой с османците, не се знае къде точно. Но славата ѝ живее до днес. Народът преименувал Стара река на Луда Яна заради еднаквата ѝ буйност със смелата девойка.
Много приказки и легенди се разказват за войводата Яна, и често се чува една песен, която се пее из всички краища на България и възхвалява смелия подвиг на девойката:
Снощи Яна от гора слезла,
От гора слезла и в село влезла,
Байрак забила, турчин убила…
За река Луда Яна се разказва и друга история. Когато турците дошли, в Панагюрище живял възрастен човек – дядо Душко. Той имал много красива дъщеря Яна. Дядо Душко живеел в крепостта Душков пчелин.
Един ден турски бей поискал красивата Яна за своя жена, но тя не искала и да чуе – как да остави вярата си и ханъма да стане! Ала беят изгарял по хубавата българка и за да я открадне, събрал голяма войска.
Един ден нападнали внезапно калето и убили баща ѝ – дядо Душко. Яна успяла да избяга с неколцина близки с които се установили под крепостта, където се намирали градините и нивите им. Там водили тежко сражение с бейските войски, които ги проследили.
Другарите на Яна били избити. Останала сама, уплашена от турската ярост, тя се пробола с нож в гърдите. Местността там се нарича Женски гроб, а реката, която извира малко по-нагоре – Луда Яна.