Църква Св. св. Константин и Елена – Пловдив

Църквата „Св. св. Константин и Елена” е един от древните християнски храмове в гр. Пловдив. Християнско светилище е имало на това място още в началото на IV век.

Разположен е в центъра на старинната част на града, върху самата крепостна стена на Акропола.

Храмът е част от Архитектурния комплекс „Старият Пловдив”, в който се включват Джумая джамия от ХІV –ХV в., катедралната църква „Св. Успение Богородично”, митрополитската църква „Св. Марина” и Античният театър.

В непосредствена близост до храма се намира и т.нар. „Хисар капия”, която през римско време е представлявала източната порта на древния град, пътя към Далечния изток.

През 304 г. на мястото, където днес се намира църквата, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си пострадали и 38-те Пловдивски мъченици.

Според проучванията на археолози и историци храмът до Хисар капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари и бил кръстен в тяхна чест.

Когато името на император Константин започнало да се записва в пергаментовите листове като име на светец, жителите на града решили да посветят съществуващия храм на него и на майка му Елена и така храмът останал през вековете с името „Св. св. равноапостолни царе Константин и Елена”.

През османското владичество на мястото на големия древен храм съществувала малка дървена църква, еднокорабна, без купол и камбанария.

Тя била изгнила и порутена, с малка врата. Това се обяснявало с факта, че през османското владичество били наложени значителни ограничения относно размерите на християнските храмове.

През този период храмът бил многократно разрушаван и после пак изграждан. Има сведение, че през 1810 г. настоятел станал видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. След едно от последните опожарявания в края на ХVІІІ в. кирпичените стени на храма били в руини.

Моравенов започнал да събира средства за възстановяването. За двадесет години той събрал 200 000 гроша – една солидна сума, напълно достатъчна за плануваното начинание.

През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успял да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на църквите „Св. св. Константин и Елена” и „Св. Неделя”.

Този ферман разрешавал на българите да си строят нови християнски храмове. Вследствие на това били съборени останките на стария и през 1832 г. бил издигнат новият храм. В този си вид църквата „Св. св. Константин и Елена” е достигнала до наши дни.

През 50-те години на ХХ в. при направените разкопки под абсидата на храма били направени интересни открития като правоъгълната кула, свързана с отбраната на източната крепостна порта – Хисар капия, също и костницата, съхраняваща костите на десетки поколения знатни пловдивчани.

Днес те са погребани в общ гроб от източната външна страна на храма. Върху общия им гроб има поставена мраморна плоча с надпис.

Църковният двор е ограден със здрав каменен зид, достигащ от 6 до 8 метра височина, завършващ с тежък тухлен корниз. Построени са и няколко допълнителни сгради в двора, които придават манастирски вид на комплекса.

Днес църквата „Св. св. Константин и Елена” представлява ценен религиозен, исторически и културен паметник в града на тепетата. Затова тя е и най-посещаваният от български и чуждестранни туристи православен храм в Пловдив.

Обявена е за архитектурен паметник в бр. 4 на Държавен вестник от 1995 г.