Ротонда Св. Георги

Най-старият и най-добре запазен архитектурен паметник от римско време в София е църквата ротонда „Св. Георги”.

Построена е в началото на IV в. и се счита, че по времето на римския император Константин Велики (управлявал 306 – 337 г.) и разцвета на античния град Сердика (старото име на София). Счита се, че ротондата е и най-старата сграда в София.

Храмът се намира във вътрешния двор на Президентството, само на метри от останките на античната крепост Сердика.

Предстaвлява цилиндрична куполна постройка, изградена върху квадратна основа. Широчината й е около 9,50 м (в диаметър), а височината около 14 м. Олтарното помещение е крадратно, има четири симетрично разположени ниши, а главният вход е на западната стена.

Първоначално сградата е била използвана за обществени нужди. След признаването на християнството за позволена религия в Римската империя Ротондата се превръща в баптистерий (сграда за покръстване) заради множеството покръствания, които последвали разрешаването на тази религия.

По времето на император Юстиниан Велики (управлявал 527-565 г.) Ротондата е превърната в църква. Тогава е направено и първото зографисване.

Счита се, че оттогава носи и името на св. великомъченик Георги, пострадал заради вярата си в Мала Азия през III век при император Диоклециан (управлявал 284-305 г.).

През османското владичество, по времето на султан Селим I (управлявал 1512-1520 г.), ротондата „Св. Георги” е превърната в джамия с име Гюл-джамаси. Християнските стенописи били заличени с бяла мазилка и на тяхно място били изрисувани растителни мотиви.

След Освобождението (1878 г.) Ротондата запустяла, а след смъртта на княз Александър Батенберг (управлявал 1879 – 1886 г.) е превърната във временен мавзолей.
През 1915 г. започва реставрирането й.

Днес храмът е действащ и в него се извършват ежедневни служби на църковнославянски, а песнопенията се изпълняват на източноцърковно пеене, известно и като византийска музика.