Легенда за Вукан
Според стари документи, много отдавна селото е носило различни имена (Лукан, Вълкан, Вулкан, Воукань, Вuканъ).
Селото е старо, съществувало е още от преди падането на България под турско робство. Някога край селото изригнала гореща вода, която затлачила и изгорила цялото землище, после започнала да се изкачва нагоре към самото село.
Населението се опитвало да спре водата, прекарвали камъни, дървета, чакъл, но безуспешно – водата поглъщала всичко. Един от местните хора предложил да се направи курбан:
– Да се направи курбан! Да изберем най-хубавата ялова крава в селото и да я принесем в жертва. Водата иска жертва от нас, инак ще ни изгори и унищожи.
Избрали най-угоената и тлъста млада крава, заклали я, дошъл и свещеникът, направил маслосвет, ала водата не спирала, изригвала все така силно и хвърляла високи струи. Някои от селяните дори започнали да се изселват, друго работели по цели дни да отбият водата, да ѝ променят руслото и да запазят селото. Но нищо не помагало. Тогава една стогодишна жена, живяла и видяла много казала:
– Слушайте, хора, Господ ни е хванал на око и тежко ще ни накаже – иска да ни затрие от тоя свят. Нека съберам всички животни от селото, да ги откараме при извора на водата и да ги потопим в него, па белким се смили Господ над нас.
Тежко било на хората за добитъка, ала няма как – подбрали кой каквито животни имал: говеда, овце, кози, и ги закарали при извора, а той поглъщал всичко като ненаситна ламя – не останало ни едно добиче.
В селото имало много беден човек с три – четири овце и един черен овен. Жал му било за овцете, но какво да прави! Откарал ги при извора и вкарал овцете, последен останал черният овен. Щом нагазил във водата, тя изведнъж спряла и мястото станало пак сухо и здраво, както било преди.
Разказват, че из ширналите се там ливади имало едно място, колкото един едър овен, на което тревата е черна. Според легендата това е мястото което било запушено от черния овен. Някой казал, че изворът бил вулкан от гореща вода, и оттогава името на селото станало Вукан.