Исторически музей – Етрополе

Етрополе (11 000 души) е град в Стара планина, на 80 км североизточно от София и на 13 км от гр. Правец.

Историческият музей в Етрополе открива първата си експозиция през 1958 г. Десет години по-късно, през 1968 г., в реставрираната сграда на бившия конак е открита и втората експозиция на музея.

И до днес музеят на Етрополе се помещава в тази сграда, строена в периода 1853 – 1870 г. Това е втората запазена и до днес обществена сграда в Етрополе след Часовниковата кула (1710 г.). В десетте зали на музея е разказано миналото на Етрополския край.

Тук посетителите могат да видят най-старите свидетелства за живота в Етрополската котловина, датиращи от бронзовата епоха (около III – II хил. пр.н.е.). В зала „Археология” са изложени каменни брадви, чукове, съдове, използвани във всекидневния живот на траките, глинени урни, амфори и др.

Фибули, пръстени, златни нагръдници, както и стъклен алабастрон за благовонни масла са изложени в колекция „Накити”, датираща се от V – ІV в. пр. Хр.

В четири от залите на Историческия музей е поместена етнографската експозиция. Показани са предмети на бита, облекло и накити от ХІХ в., изделия на местни занаятчии от ХVІ в. до ХХ в., снимки и документи.

Могат да се видят разнообразните инструменти на старите рудари в Етрополе – лопати, клещи, миньорски лампи, дървени стълби. Представени са различни произведения на ковашкия, ножарския и други занаяти.

Характерните за района пафти (метални токи за колан, използвани от жените) със седефени плочки и филигранни орнаменти са показани в централната зала на първия етаж.

Там могат да бъдат видени още гривни, пръстени и обеци, изработени от местни майстори. В една от витрините е показано типично каракачанско облекло – каракачаните са гръцкоговоряща общност в България.

В другите експозиции на музея са съхранени експонати от Етрополската книжовна школа от ХVІ – ХVІІ в., показано е и развитието на просветното дело в региона. Оръжия, ордени, медали, документи и снимки разказват на посетителите за участието на местните хора във войните за национално освобождение и обединение.

В Арнаудовата къща, която е филиал на Историческия музей, е направена възстановка на възрожденския градски бит в Етрополе от средата на ХІХ в. Арнаудовата къща е типична възрожденска къща.

Предполага се, че е строена около 1850 – 1860 г. и е била собственост на етрополския търговец и кожар Николчо Арнаудов. Къщата е двуетажна, с широк чардак. В приземния етаж е била кожарската работилница и помещенията за добитъка на семейството. През 1980 г. къщата е реставрирана и е открита музейната експозиция.

В Арнаудовата къща е представена традиционната подредба на централното помещение – „кащи”, което е служело за кухня и всекидневна. Там може да се види подредена домашната посуда, огнището с веригата и котлето, тъкачният стан. От „кащи” посетителите влизат в спалнята на цялото семейство – собата.

Одърът е застлан с шарени черги, покрай стената са наредени домашно тъкани възглавници, а от дървения таван виси люлката за бебето.

В другата стая – одаята, която е изпълнявала функциите на гостна е показано влиянието на Западна Европа. Посетителите могат да видят дървен креват с тоалетка и огледало, в средата на стаята има маса и столове от виенски тип, грамофон и музикални инструменти – акордеон, кларинет. Неразделна част от интериора на къщата е дърворезбата и дървените тавани, дело на местни майстори резбари.

Сградата на музея, Арнаудовата къща и Часовниковата кула са обявени за архитектурни паметници на културата в брой 37 на Държавен вестник от 1964 г.

В музея се продават информационни материали, брошури, картички и сувенири. Историческият музей е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта. В непосредствена близост до музея е друг интересен обект – Часовниковата кула на Етрополе.