Легенда за Ихтиман

Стара легенда разказва за произхода на името на град Ихтиман.

През времето, когато турците настъпвали по Българските земи и ги заробвали, преминали цялата равнина на Тракия и поели към София. Преди да стигнат София обаче, трябвало да минат през района на Ихтиман, а той е бил труден за превземане – горист, изпълнен с хълмове без пътища и пътеки.

По това време Ихтиман е бил малко селце. За превземането му бил натоварен паша, който бил специално избран, защото имал опит във войната по такива места. Той нападал с войската си много пъти селото, но все не успявал да го превземе. За неуспехите му освен трудния терен спомагало и друго – при всяко нападение, падала толкова гъста мъгла, че нищо не се виждало.

„Ах думан, думан“ (“Ах мъгло, мъгло”), казвал пашата винаги, когато се оттегляли войските му. Въздишал дълбоко, после биел главата си в земята и молел Аллах да му помогне. Молел го, но и Аллах, нали е високо, и той не могъл да прозре нищо през мъглата и да помогне.

Минало време, докато най-сетне Гази Михал бей, който познавал добре района, нападнал внезапно Ихтиман и го превзел. оттогава името на града останало „Ох думан“, което с течение на времето се изменило на Ихтиман.

За Ихтиман има запазено и друго предание. В далечно и старо време имало много богат ерген. Той оглеждал момите, търсел прилика на богатството си, но все не могъл да си избере жена, каквато искал. Така минавали годините.

Дори родителите му се включили в търсенето да му помагат – питали и разпитвали из близки и далечни села, издирвали богати родове и хубави моми. Когато научавали, че някъде има мома хубавица расте в богат и прочут род, канели сина си да отиде да я види, а той все си намирал някаква работа като извинение:

– Их, тамън¹ днеска ще стрижа овцете

Друг път, когато пращали човек да го вика, той казвал:

– Их, тамън днес съм пуснал овчарите да се приберат.

И колкото пъти го викали родителите му, той все отговарял: „Их, тамън сега щях да правя това или онова“.

Остарели родителите му и не могли да се порадват на снаха и внуци. А когато си отишли от този свят, богатият им син останал с прякора си „Ихтамън“.

Когато поостарял, се оженил за една вдовица с много деца и се заселил в землището на днешния град Ихтиман. Когато хората питали кой живее в това селище, кой богаташ, другите отговаряли на смях „Ихтамън“. Това име останало и за града.

¹ Тама̀м, тамън (тур) – тъкмо, съвсем на време, точно