Легенда за Каменни кули Стовци

Близо до Тодорини кукли се намират и каменните кули Стовци.

Те стоят гордо като център, около който се върти пъстър свят: пасат стада, димят къщи, чуват се провиквания на хора, боричкат се деца.

Някога, отдавна в планината имало красив млад пастир – Ваклин се казвал. Той имал отбрани сто овце и любим овен Китан – с навити рога, украсявани всеки ден с червени ябълки, а на врата си носел позлатен звънец, чиято песен се чувала надалеч. Овенът бил другар и слушател на самотния овчар, който го научил на различни лудории.

В планината живеела и красива русокоса мома – Русанка. Косата ѝ била като тънко източена коприна, очите ѝ – като кристални планински езера. Смеела се високо и звънливо, сякаш пеела камбанка.

Пасла Русанка бащиното си стадо из планината, катерела се като коза по стръмните урви, пеела и огласяла цялата околност. Често се срещали с Ваклин и прекарвали дните в дълги разговори. И така с времето се влюбили един в друг. Веднъж палавата Русанка попитала своя овчар:

– Ваклине, обичаш ли ме?
– Много! – отговорил той.
– Наистина ли? – засмяла се предизвикателно девойката. – С какво ще ми докажеш обичта си?
– Готов съм и живота си да дам за тебе – бързо отговорил той.
– Защо си ми мъртъв? – засмяла се Русанка. – По-добре изкачи стадото си на Трите чуки. Щом те видя, че си там, сама ще дойда и ще ти пристана.
– Нали знаеш, че там от незапомнено време никой не се е изкачвал?
– Като не се е изкачвал досега, все така ли ще бъде? – пак попитала хитро Русанка. – Като искаш да се ожениш за мен, трябва всичко да можеш и от нищо да не се боиш. За треперко и страхливец няма да зачерням живота си.

Намусил се Ваклин, но нищо не казал. От този ден мислел непрестанно как да склони Русана да се откаже от желанието си. А пред нея дума не смеел да отрони – боял се да не му се надсмее, и да не го вземе за страхливец.

Започнал да изоставя стадото си и да търси път, по който да се изкачи на Трите чуки. Един ден открил такъв път и успял не само да се изкачи, но завел и стадото си там. А на върха имало чудна зелена поляна, ненагазвана дори от самодивски крак. Разпуснал стадото си по ливадата и то лакомо захрупкало сочната трева.

Отпуснало се сърцето на Ваклин, зарадвал се. Сега и Русанка ще дойде при него и целият този непознат досега планински свят ще бъде негов. Седнал на края на скалата, извадил кавала си и засвирил.

Свирил така, както никога дотогава – кавалът сякаш плачел от радост. Свирнята се носела из околността, догонвала и красивата Русанка.

Бързо се напасло стадото и вдигнало глава. Млъкнали медните звънци. И в тоя миг на овена му хрумнала дива шега – както и друг път си играел. Засилил се, блъснал в гърба унесения в своята музика овчар и двамата полетели към огромната зейнала пропаст. След него като обезумели се хвърлили и стоте охранени овце.

Оттогава Трите чуки ги наричат Стовци.