Легенда за Крали Марко и връх Марагидик
Местното население от Троян и региона вярва, че Крали Mарко е живял в местността Поленици, а сестра му Мара – на върха.
Сестрата и братът живеели в разбирателство и обич. Една брадва ползвали за дървата си, в едно менче готвели. Когато Крали Марко насече дърва за себе си, давал брадвата на сестра си, а като тя си сготвела давала му и на него.
Мара била много красива девойка. По сила и юначество приличала на брат си. Любимото ѝ място бил върха, на който живеела. Там тя живеела спокойно и уединено, без да бъде притеснявана от никой и нищо, наслаждавала се на красивите простори, които се разкривали пред погледа ѝ.
През зимата тя живеела в пещера, която със собствените си сръчни ръце била превърнала в истински дворец – уреден и уютен. Мара не обичала да си стои дълго затворена вкъщи. Всяка сутрин, щом слънцето се покажело от изток, тя излизала, сядала на скалите и с блага песен посрещала първите топли лъчи. Приказният ѝ глас огласял планината, а ехото се носело чак до селата Острец и Вадима.
За красотата на Мара се говорило наблизо и далеч. Много млади момци, за да бъдат забелязани от красивата девойка, събирали големи стада в равнините и ги водели да пасат по склоновете на планината. Много пъти с дни седели край Пръскалото да я чакат да излезе и да я погледат, докато плиска със студена планинска вода лицето си и реши дългите си руси коси.
От извора под връх Ботев, който хората нарекли Марино кладенче, тя си наливала вода, а в долината Маренка, източно от извора, обичала да си почива.
Крали Марко често седял на острия горист връх Чучул, откъдето оглеждал околностите. От там той се провиквал, за да го чуе сестра му Мара, а силният му глас кънтял като гръмотевица.
Един ден, Марко седял на мястото което днес се нарича Маркови трапези и чакал сестра си да обядват заедно. Но за първи път тя закъснявала. Изкачил се на върха Крали Марко и забелязал сестра си да бяга в опит да се спаси от Муса Кесаджия.
Когато видял това брат ѝ се провикнал с гръмовен глас на Муса да остави сестра му на мира. Предупреждението му се разнесло силно през върхове и долини, чак горите и скалите затрептели, ала Муса нищо не чувал – бързал да настигне красивата Мара.
Разярен от това Крали Марко вдигнал тежкото си оръжие и със страшна сила го запратил към преследвача на сестра си. Оръжието профучало над Маркови венци и с гръм и трясък се разбило в планината, толкова силно, че се показало от другата страна на рида.
Такава била силата на удара, че чак планината се разтресла и прашен облак се издигнал към небето. От него като градушка валяли едри камъни, чакъл и пръст. Когато облакът се разсеял, под гребена на планината зейнала Дупката. Муса Кесаджия, като видял това чудо се уплашил толкова много, че легнал болен, три години не можел да се излекува.
След тази случка, през една пролетна нощ Мара сънувала кошмари. Уплашена, се събудила и едва дочакала сутринта. Щом слънцето грейнало, тя застанала на върха пред дома си и извикала брат си Крали Марко, да му сподели съня си. Марко нямал време да се качи при нея, и тя започнала да разказва на висок глас а ехото преразказвало думите ѝ.
В същото време проходът почернял от гъсти турски орди. Като видял това Крали Марко скочил, грабнал оръжието си и се хвърлил към тях. Размахвал сабята си посичайки врага, но колкото душмани падали, три пъти повече нови прииждали, сякаш от скалите извирали.
Тежка умора налегнала юнака, седнал да си почине и да събере сили. От яд захвърлил боздугана си, а той отскочил високо и се понесъл далеч, и там където паднал, направил голяма низина, която хората нарекли Падиша, а високият рид, на който Марко се бил с турците се нарича Турски рид.
След като турците овладели планинските височини се изкачили на върха, където се намирал домът на Мара. Там те възторжено започнали да викат „Мара гиди, Мара гиди“, от което останало и името на върха – Марагидик.
В Троянския район народната памет пази спомен за Крали Марко като добър и грижовен стопанин, който се трудел усърдно като обикновен човек. Нивите му се намирали на връх Ботев. Там тоя засаждал жито, снопите от което по жътва подреждал на кръстци, от където идва и името на връх Кръстците. След това той ги събирал на едно място, изграждал купни, на мястото на днешните Голям купен и Малък купен, вършел на мястото което днес се нарича Маркови хармани, а житото събирал там, където се намира връх Амбарица.
Крали Марко косял сено на Полениците, там където и до днес са запазени Маркови откоси. Млял житото си във воденица с огромни воденични камъни, хляба си пекъл в своя пещ, а заедно със сестра си Мара обядвали и си споделяли сладки приказки на Маркови трапези.
По времето на Крали Марко, из планината имало много вълци, които свободно обикаляли балкана и се хранели от многобройните овчи стада. Но през лятото, когато Крали Марко косял тревата на Полениците, вълците, когато го надушвали бягали и се криели в гъстата гора Вълчовец. А сеното, което косел и събирал (пластел), Крали Марко складирал на върха, който и в наши дни носи името Плевнята.