Легенда за заселването на Враца

Според стара легенда Враца е основан скоро след падането на България под Турско робство.

Главното областно селище дотогава е било селцето Згориград, чийто управител бил Раден войвода – смел и безстрашен мъж. Когато турците наближили, той се укрепил с мирното население на Вратцата, дълго време удържал на всички нападения и не допускал турците да нахлуят във Врачанската планина.

Но когато разбрал, че са останали малко от силите му и няма шанс да удържи задълго нашествениците, той убил дъщеря си над долната скала на Вратцата, която турците по-късно нарекли Капиташи и сам се скрил в планината. Оттогава долината, която се намира над Вратцата, носи името Войводин дол.

Раден войвода се скитал из планината, след което слязъл към Софийското поле, където загинал в бой с турците. Врачанското поле задълго останало безлюдно и пусто – населението му го напуснало. Затова полето и планината били наричани „Пусто Загоре“.

Но с времето, малко по малко оцелялото население се връщало в равнината и се заселвало близо до старото си селище. Така се образувал днешният град Враца.

Друго предание ни връща още по-назад – във времето на византийския император Василий II Българоубиец, когато българското царство паднало под византийска власт.

Тогавашната укрепена крепост Велико Търново, както и някои градища в равнината и повечето планински селища още не били покорени. Между тях бил и град Враца.

През същото време Раден бил врачански войвода, който осъзнал какво предстои. За да предпази разположения на открито град Враца се дръпнал зад прохода Вратцата, в крепостта Згориград, и там безстрашно се отбранявал и отблъсквал всички нападения.

След много кръвопролитни битки византийските стратези осъзнали, че заради благоприятното местоположение и смелостта на българите, които се затворили в крепостта, няма да могат да превземат града. Освен това пръснатите по балкана и горите българи всеки ден подсилвали войската на Раден. За да успеят, нападателите решили да употребят хитрост.

Синът на византийския пълководец, жаден за слава, бил говорел българския език. Решили да го облекат като български селянин от този край и така да се вмъкне в Згориградската крепост, за да погуби, юначния Раден.

Византиецът успял да се вмъкне и се представил за син на друг български войвода, чийто град вече бил завзет. Разказал, че бил учил в Цариград и като разбрал, че отечеството му е в опасност, побързал да се притече на помощ на баща си, но закъснял. След това тръгнал към укрепилия се Раден Войвода за да помогне на него.

Раден познавал добре войводата, за чийто син се представил византиецът и затова го приел с радост и уважение. Шпионинът усетил, че ще му се отдаде възможност да отрови войводата. Усещал лесната победа и така зачакал най-удобният момент.

Раден войвода имал красива дъщеря на име Велика. Без баща ѝ да подозира тя харесала византиеца и се влюбила в него. Но докато шпионинът чакал удобен момент съгледвачи заловили писмо и разбрали кой е той и защо е дошъл в крепостта им. Раден войвода кипнал от яд.

През това време дъщеря му толкова обикнала красивия и млад византиец, че била готова да тръгне с него, да остави баща си и родното си място.

Войводата намерил двамата влюбени над Вратцата, откъдето разкрития шпионин показвал на дъщеря му разположението на византийския лагер, готов да ги приеме. Войниците, които вървели с войводата, се нахвърлили върху измамника, а Раден хванал дъщеря си за косата и казал:

– Умри, проклета дъще! Комуто не е мил родът му и отечеството на баща му, той не е достоен да гледа слънцето – и с един замах отсякъл главата ѝ.

Уплашеният византийски шпионин стоял вързан пред него, но войводата замахнал с меча си, но вместо него, разсякъл въжето и го оставил свободен с думите:

– Иди и кажи на баща си да бъде готов, утре с моите смели сватове ще му дойда на кървава сватба!

И наистина на другия ден Раден войвода повел смелата си дружина към полето, където в кръвопролитно сражение убил виновника за смъртта на любимата си единствена дъщеря и самият той паднал убит.

Вратцата се намира съвсем близо до Враца и представлява тесен проход сред високите скали. Около обяд каменната стена от лявата страна на прохода става черна и местните възрастни хора разказват, че това е кръвта на Велика. Наблизо са и Згориград и Войводин дол.