Легенда за Арбанаси
Стара легенда свързва основаването на живописното селище с името на последния български цар преди падането на България под турско робство – Иван Шишман.
Преданието разказва, че Иван Шишман се оженил за дъщерята на сръбския княз Лазар Драгана Лазаревич. Когато тя дошла в българската столица, довела със себе си голяма свита от около четиридесет семейства.
Дъщерите на тези семейства се омъжили за синовете на българските придворни боляри и велможи. По това време тези български първенци живеели на Трапезица, но там нямало достатъчно място за новите семейства.
Тогава царица Драгана изпратила придворния си лекар да търси ново място, на което да се установят всички нейни близки семейства. Той скоро пристигнал при Арбанашеският хълм и го харесал като подходящо място за заселване на царския двор заедно с гостите от Сърбия. А тези гости водели със себе си като слуги и телохранители – голям брой албанци.
След няколко години българското царство било завладяно от турците и Търново паднало под тяхна власт. Завоевателите решили да погубят придворните велможи на царица Драгана в Арбанаси, където всички били събрани по това време. Турците избили всички.
Но завоевателят султан Баязид I запазил част от прислужниците албанци в Арбанаси, отделил ги заедно с няколко околни села и ги дал тимар1 на своя зет Осман, когато направил спахия на града.
По-късно, когато турската империя се управлявала от султан Сюлейман Великолепни, селищата Горна и Долна Оряховица, Лясковец и Арбанаси станали владения на Рустем паша и били негови земи, до около 1840 година.
1Тимар (тур) – Земя, подарена на заслужил войник, който бил длъжен във време на война да отива в боя заедно с още неколцина войници, поддържани от него.