Легенда за Чирпан
Легенда за град Чирпан ни разказва за турчин спахия, който завладял много земи и основал свой чифлик.
Турчинът имал един ратай българин на име Пано, който заедно със семейството си обработвал земята на спахията. Пано имал син, който, като пораснал, поискал да се ожени, но не можел да си позволи сватба и решил да избяга в чужбина, за да изкара пари.
Бащата се досетил за намерението на сина си и го издал на господаря си. Спахията, за да запази работната ръка, нужна за нивите му, дал пари на Пано. Така той оженил сина си и довел снаха, която също работила на спахията.
Семейството на Пано се увеличило с още един човек, с още един чифт работни ръце, а с годините младоженците си направили голяма челяд. С времето децата като пораснали, имали свои деца и родът на Пано се изпълнил с внуци и правнуци.
Оттогава те образували отделни български семейства, които непрекъснато нараствали и се уголемявали. Към тия семейства се заселили още и така било създадено голямо селище – град Чирпан. Но когато прииждали да се заселват там, другите ги питали:
– Къде ще търсите нов дом?
– В чаирите на Пано, в ливадите на Пано – отговаряли те.
Така постепенно с годините се променило името и от „Чаирите на Пано“ останало Чирпан.
Според друго предание за Чирпан, едно време землището на днешния град било много гористо. Веднъж тук дошли на лов турски ловци които водели едно пале на име Текир. Нямало наблизо никакво селище или сграда, освен едно малко ханче-странноприемница, наречено „Чирпълъ̀ хан“.
Ловците дошли в това ханче и седнали да почиват. Палето, което било из гъсталака, дошло при тях вир-вода. Зачудили се турците – никой не знаел в района да има река или извор. Станали ловците и по дирите на палето стигнали до голям извор.
Разкопали и на друго място и там бликнала вода. Така разбрали, че тук има много вода. И заради тази вода много турски семейства се преселили и основали град. По името на палето нарекли изворите Текир, а по името на ханчето „Чирпълъ̀ хан“ останало името на града – Чирпан.
Трето предание разказва, че в местността на днешния град Чирпан някога било безлюдно и пусто. Двама братя – Чирко и Пано, които обичали една и съща девойка, се скарали и хванали пътя, кой накъде види – не искали да се срещнат повече, нито да чуят един за друг.
Чирко дошъл в землището на града, което по това време било само гъсти, почти непроходими гори. Изсякъл част от дърветата и построил странноприемница, като в строежа не употребил нито един пирон – всичко било закрепвано изкусно с майсторска сглобка.
Когато сградата била готова, Чирко отишъл в съседно селище, избрал си една мома, откраднал я и я довел в странноприемницата си, за да му помага и да посреща пътниците.
Когато някой от гостите искал да ядоса собственика на странноприемницата, казвал, че брат му Пано идвал често тук преоблечен, за да не го познае. Правели си шега с това и често развеселените пътници казвали:
– Чирко, Пано пи вино и отиде на лов. Чирко, Пано пи вино…
От бързото изговаряне на двете имена се образувало Чирпан – име, останало на новосъздаденото селище, което бързо нараствало и станало град Чирпан.