Карановска селищна могила

Карановската селищна могила e разположена в подножието на последните разклонения на Сърнена гора, в северозападния край на село Караново, отстоящо на около 10 км от град Нова Загора.

Простира се на площ от 24 дка. Могилата е открита при разкопки през 50-те години на ХХ в. и е една от най-старите в Европа

Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, които изобилстват в България. Карановската е една от най-големите в България. Тя е висока 13 м, дълга 250 м и широка 150 м.

Могилата, макар и да е разкопана само частично (около 1700 кв. м), представя голяма част от своето археологическо богатство.

Благодарение на проучването на 12,40-метровите културни наслоявания е изучен стратиграфският профил на праисторическото селище (последователността в образуването на пластовете), периодизирана е културата на отделните слоеве и e създадена Карановската хронологична система.

Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Всички експонати, намерени в нея, са изложени в музеите в София и Нова Загора.

Могилата е била населявана в продължение на около 3000 г.

Археологическите разкопки тук се провеждат от 1936 г., а от 1984 г. те са и с международно участие, съвместно със Залцбургския университет, Австрия. Тук е намерен кръгъл печат, който според археолозите съдържа първите фази на писмеността изобщо.

Печатът има диаметър 6 см и е дебел 2 см. Гравиран е с древноевропейски шрифт и по тази причина се предполага, че е бил знак на престиж, даван за особени заслуги и вероятно използван в религиозни церемонии.

На 1,3 км североизточно от селото са разположени укрепено селище, обществена сграда – базилика и могилен некропол, състоящ се от 16 могили (Дългата, Източната, Бирниковата и др.). Разкопките на този археологически селищен обект продължават от 1976 г. до 1998 г. с известни прекъсвания.

През 2008 г. екип от археолози провежда проучване на Източната могила от некропола. Могилата има елипсовидна форма с диаметър 63-77 м и е ориентирана по дългата си ос север – юг.

Височината на могилата е 11 м в северната й част и 14 м в южната. През 2009 г. екипът археолози намира тук една от най-интересните и важни находки в региона – зидана сводеста гробница с погребална камера (размери 3 х 4 м).

Погребението е доста богато – намерени са две сребърни чаши с изображения на бог Ерос, уникални стъклени съдове, бойно снаряжение, монети, сребърни фибули и златни пръстени.

Предполага се, че в гробницата е погребан богат тракийски аристократ, а погребението се е състояло през I в. сл. Хр.

Намерена е още бойна колесница – четириколка, с впряг от два коня и куче. Отличава се с големия размер на колелата с диаметър 1,20 м. Изработена е от кожа, дърво и бронз. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации по коша на колата. Още по-богато са украсени яремът и сбруите на конете.

Посетителите на Източната могила могат да видят оригиналната тракийска колесница и точно копие на бронзовите апликации, които са разположени на мястото на откритието.

В Източната могила са открити още сребърни чаши с позлата и глинени стомни, както и други предмети, представящи провинциалното римско изкуство.