Царевец – Архитектурно-музеен резерват

Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е един от най-посещаваните туристически обекти България.

Разположен е на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново.

Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия – Зикидева.

През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м.

Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход – Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула.

Тази кула е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Легендата разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира.

В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс – няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои.

През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията.

Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България.

В най-северния край на Царевец се намира издаден към р. Янтра скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е бил изграден манастир.

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. по повод честванията на 1300 години от създаването на българската държава.

Днес отлично възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и бойни кули, сред които и Балдуиновата. На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство.

Под нея се намира царският дворец. Разкопките показват основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и 4 градски манастира.

Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения от периода на Втората българска държава. Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.

Днес архитектурно-музейният резерват „Царевец” е уникално място за среща с миналото на България. Достъпът до всички обекти е улеснен от инфраструктурата, издържана в автентичен за пресъздадената епоха стил.

Указателните табели дават допълнителна информация за предназначението и историята на обектите. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата камбанария, откъдето се открива гледка към града.

Уникална атракция е аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина”, който посредством стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери представя моменти от българската история.

Обектът е достъпен за туристи целогодишно. В Патриаршеската църква на върха на хълма се продават информационни материали и сувенири.