Средновековна крепост край село Мезек

В околностите на село Мезек (община Свиленград), на възвишението Калето се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХІ в.

Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост.

Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Намира се в покрайнините на село Мезек, на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница.

Някои историци смятат, че това е известната от писмените източници крепост Неутзикон, а други учени са на мнение, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.

При няколко археологически разкопки са открити предмети отпреди XI век. Построяването на твърдината се отнася към времето на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117 г.).

Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м и са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900 г.

Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 м. Пет от кулите са разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена. Крепостта е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в.

Тя е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси.

Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти и други подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население.

Средновековната крепост край село Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Част от нея е разрушена около 1900 г., когато оттам са вземани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена.

Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им.

Крепостта е обявена за Народна старина и архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието и обнародвана в ДВ, бр. 221/1927 г. и бр. 67/1968 г. През 1963 г. и през 1973 г. са провеждани реставрационни и консервационни дейности, както и през 2007 г. Изграден е и информационен туристически център, предлагащ информация и брошури.

Освен гледка към селото и околностите, при ясно време от кулите се открива панорама към Бяло море.

Село Мезек се намира на 11 км югозападно от Свиленград. Името му е документирано за първи път в османските регистри от 1582 г. След Освобождението на България през 1878 г. по силата на Берлинския договор то остава в пределите на Турция. През 1913 г. Букурещкият договор връща Мезек на България.

Туристическата пътека от селото до връх Шейновец води любителите на природата и историята до мястото, където през 1912 г. започва Балканската война.

В селото се предлага настаняване, има и заведения за хранене.