Природен парк Витоша

Витоша е първият парк в България и на Балканския полуостров.

Обявен е като национален парк на 27.10.1934 г. През 2000 г. паркът е прекатегоризиран в „природен”.

Днес площта му е 27 079 ха. На територията му са разположени два резервата (биосферен резерват „Бистришко бранище” и резерват „Торфено бранище”) и една природна забележителност (пещерата Духлата).

Резерват „Бистришко бранище” е разположен върху североизточния склон на Витоша, под в. Голям Резен (2277 м) и в. Скопарник (2226 м). Създаден е, за да се запази участък от иглолистна гора и разположената над нея високопланинска тревна растителност.

Границите му са променяни няколко пъти. В настоящия момент територията на резервата е 1061,6 ха. През 1977 г. ЮНЕСКО обявява резервата „Бистришко бранище“ за биосферен.

Резерват „Торфено бранище” е създаден с цел да бъдат запазени 144,1 ха торфища и изобилна блатна растителност във високопланинския дял на Витоша.

Най-дългата пещера в България – Духлата, се намира в землището на с. Боснек, на левия бряг на р. Струма. Дължината й е над 18 км, от тях са проучени около 15 км.

На територията на парка се намират  Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка” (ХІV в.) и Кладнишкият манастир „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” (изграден през ХІХ в. върху стари основи).

Боянската църква „Св. Св. Никола и Панталеймон” (Х в.) е разположена на границата на парка и е включена в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Растителният свят на природен парк Витоша е изключително богат и многообразен. Установени са около 500 вида сладководни водорасли, 805 вида гъби, над 360 вида лишеи и мъхове, 1489 вида висши растения.

Планината се характеризира с богата и разнообразна безгръбначна фауна. Тук се срещат 148 ендемитни вида (български и балкански), 300 редки вида и 85 вида реликтни безгръбначни.

В средните и горните течения на реките основният вид е речната (балканска) пъстърва (Salmo trutta fario). В парка са установени 22 вида земноводни и влечуги.

През различните сезони на Витоша могат да се наблюдават близо 200 вида птици, като около 120 от тях са гнездящи. Един от най-характерните обитатели на смърчовите гори е сокерицата (Nucifraga caryocatactes).

Тук се срещат още жълтоглаво кралче (Regulus regulus), боров синигер (Parus ater), кръсточовка (Loxia curvirostra), елшова скатия (Carduelis spinus), керкенез (Falco tinnunculus), мишелов (Buteo buteo), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), улулицата (Strix aluco), горската ушата сова (Asio otus), домашната кукумявка (Athene noctua), пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) и др.

От дребните бозайници най-разпространени са: голяма водна земеровка (Neomys fodiens), малка водна земеровка (Neomys anomalus), белокорема белозъбка (Crocidura leucodon), лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), горски сънливец (Dryomys nitedula) и др.

Досега на Витоша са установени 13 вида прилепи, като най-много се срещат в пещерите в Боснешкия карстов район. Всички видове прилепи са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

От едрите бозайници в спокойните места на планината все още се срещат благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus), дивa свиня (Sus scrofa), мечка (Ursus arctos) и вълк (Canis lupus).

Специфични за парк Витоша са каменните реки (морени) и сипеите. Впечатляваща е каменната река в местността Златните мостове (1390 м н.в.). Много са туристическите пътеки в тази част на планината: към връх Копитото, към хижите „Момина скала” и „Септември. „Златни мостове” е един от най-често използваните изходни пунктове към Черни  връх.

Десет от витошките върхове са с надморска височина над 2000 метра, като най-висок сред тях е Черни връх (2290 м). Той се издига в централната част на планината.

От Витоша извира река Струма – най-дългата в Югозападна България.

Витоша е предпочитано място за отдих на много столичани. В местностите Балабановец и Киселище е разположен създаденият през 1952 г. Дендрариум. Заема площ от 1400 дка със средна надморска височина 1175 м и представлява експозиция от над 350 вида наши и чуждоземни дървета и храсти.

Изградените пешеходни алеи, беседки, чешми, пейки, маси, шезлонги и двете езера създават условия за пълноценна почивка. В местността Дендрариума през 2000 г. е изградена Ботаническа алея за незрящи.

Дължината й е 610 метра, представените растителни видове са 26, като за всеки от тях е дадено описание и на брайлово писмо.

В местността Дендрариума е изградена и Спортно-информационната алея за хора с увреждания на опорно-двигателния апарат с дължина 285 метра и ширина 2 метра.

В местността Дендрариума е изграден и Детски информационно-развлекателен център, разположен върху площ от 20 дка, с изградени 3 площадки с множество съоръжения за игри. Наблизо е и Музеят на мечката, изграден на мястото на разрушен кантон.

Повече за торфищата и мочурите туристите могат да научат в Торфищната информационна алея в местността Офелиите. В местността Белите брези, на 1,5 км южно от Дендрариума, вдясно от пътя, който води към м. Златните мостове, са разположени Музеят на совите и Музеят на водното конче.

Природозащитният информационен център „Витоша” е първият от веригата информационно-образователни центрове към защитени територии в България. Намира се на около 1 км от кв. Драгалевци, в близост до Драгалевския манастир. Центърът предлага постоянна експозиция, туристическа информация, богата видеотека, наблюдателна кула, база за провеждане на зелени училища, учебни практики, изложбена площ, библиотека и др.

Националният парков информационен център се намира в София, на пл. „Възраждане”, ул. „Антим І” № 17. Той предоставя информация за защитените територии в България и по света. В него могат да се закупят туристически карти и специализирани издания, посветени на разнообразието в растителния и животински свят в българските паркове.

Планината Витоша е и популярна дестинация за любителите на зимни спортове. Близостта до столицата е голямо удобство за жителите и гостите на града. Ски центровете в планината са два – „Алеко” и „Конярника”.

Алеко е разположен на 1800 м н.в., пистите му са северни, има и условия за нощно каране. „Конярника” е на 1507 м н.в. Общата дължина на пистите в планината е 29 км, като най-дългата е 5 км, а максималната денивелация е 780 м.

Пистите са подходящи както за напреднали, така и за начинаещи скиори. Към всички ски писти има необходимите съоръжения: няколко седалкови лифта, един кабинков, стартиращи от покрайнините на Витоша и стигащи почти до върха на планината.