Къща музей Станислав Доспевски – Пазарджик

Къщата музей „Станислав Доспевски” е единственият в България музей, посветен на възрожденски художник.

Сградата е построена през 1864 г. от брациговски майстори. Къщата е двуетажна, кирпичена, с шест стаи и салон, характерна за периода на Възраждането.

Станислав Доспевски е роден в Самоков през 1823 г. Той произхожда от семейство на зографи – син е на Димитър Зограф, внук е на основоположника на Самоковската живописна школа Христо Димитров и е племенник на Захари Зограф, един от най-изтъкнатите български художници и иконописци. Учи първоначално в родния си град Самоков, по-късно в Пловдив, а академично образование придобива в Москва и Петербург.

Истинското му име е Зафир Димитров Христов, което той сменя след завръщането си от Русия. Фамилията си заимства от името на родното село на дядо си – с. Доспей, което се намира близо до Самоков. Живее в Пазарджик и Пловдив.

Доспевски е един от първите български художници и иконописци с академично образование. Той се превръща в основоположник на светската портретна живопис през втората половина на XIX в.

Бележитият художник участва и в националноосвободителното движение за освобождение от османско владичество. Заради тази своя дейност е арестуван и хвърлен в затвора Мехтерхане в Цариград, където през януари 1878 г. умира.

Днес посетителите могат да разгледат и шестте помещения на къщата. В тях са изложени вещи и предмети от живота на Доспевски и семейството му. Сред най-интересните и ценни експонати са художествените произведения на твореца.

В къщата има три стенописа: „Протокът „Златният рог” в Цариград”, „Площада с паметника на Пушкин в Одеса” и „Смяна на стражата пред Императорския дворец в Петербург”, рисувани през 1866 г.

В портретната зала на къщата музей „Станислав Доспевски” са поставени портретите на семейството му.

Само тук може да бъде видян шедьовърът в българската живопис – портретът “Домника”, атестатът и сребърният медал на Доспевски от Петербургската художествена академия.

Къщата музей е обявена за музей през 1952 г., а за архитектурен паметник – в бр. 37 на Държавен вестник от 1964 г. През 1966 г. става филиал на Художествената галерия “Станислав Доспевски” в град Пазарджик. Музеят е и един от 100-те национални туристически обекта в България.