Кастра ад Монтанезиум

Крепостта край Монтана – Кастра ад Монтанезиум, се намира в северозападния край на града, на хълма Калето.

Хълмът е обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на град Монтана.

Името на града е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс – планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена.

Първите обитатели на хълма са живели през каменно-медната епоха. През този период от историята хората правят важен преход от ловци-номади към по-уседнал начин на живот, свързан с обработване на земята и строеж на постоянни селища.

Местността, която по-късно е наречена Монтана, е избрана като подходящо място за живот от древните хора заради плодородните почви и възможността за защита. Това сочат откритите при разкопки жилища от този период.

По-късно мястото обитават древните траки. Тракийското племе трибали населява хълма до около І век пр.н.е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър.

Римляните се заселват в района в края на І в. н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста.

Те завладяват тракийската крепост и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части.

По времето на Римската империя градът процъфтява. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи Монтана с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив, основни поминъци по това време са земеделието и занаятчийството.

През ІІІ в. н.е. градът е обект на набези на готски племена. Именно срещу тях е построена крепостта Кастра ад Монтанезиум, върху основите на древната тракийска крепост на хълма Калето. Изградени са казармени помещения, базилика, както и дебели крепостни стени, имащи за цел да устояват на атаките на нашествениците.

Близо до крепостта, до голям извор в подножието на хълма, се намира древно каменно светилище. То придобива голяма популярност по време на Римската империя. Главни богове на това светилище са Диана и Аполон.

Диана – богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана. Около светилището се образувало селище с вили. Светилището и сградите около него са разрушени при някое от готските нашествия през IV век.

Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, те превърнали в свое езическо светилище, запазено и до днес.

В него е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог – бога на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Светилището просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в.).

Днес крепостта е отчасти реставрирана. Съвременният град Монтана се намира в долината, като по този начин оставя възможност хълм Калето да бъде запазен незастроен като своеобразен паметник на древната история.

Всяка една от цивилизациите, обитавали това място, е оставяла частица от своята култура. Крепостта е неразделна част от града, затова неслучайно е изобразена на герба му заедно с покровителката Диана.

Крепостта е със свободен достъп. По-подробна информация и посещение с екскурзовод може да се получи в Историческия музей в Монтана.