Легенда за Тодорини Кукли

В Северозападния дял на Стара планина между прохода Петрохан и връх Ком се издигат три върха с приказното име Тодорини кукли.

Берковският чорбаджия Тано имал чудно хубава дъщеря Тодора. Много младежи от Берковския край се борили за нейната любов, но тя си имала любим. Гено се казвал и бил знаменосеца на четата на хайдутина Стефан.

Тодора знаела, че баща ѝ никога няма да я даде на Гено, затова те се срещали тайно и подготвили бягство. Събрала Тодора чеиза и тръгнали. Решили да се венчаят в Клисурския манастир.

В дома на бащата Тано се вихрела голяма веселба с неговите гости Ахмед ага и Пашаджика – тиранина на селото. Напили се и поискали да доведат красивата Тодора, да им сервира кафето.

Побеснял Тано като разбрал, че Тодора е избягала и изпратил потеря след нея. Ордата подгонила бегълците и обградили манастира. Монасите помогнали на младите да избягат и тръгнат към Балкана, но предатели ги издали.

Захванала се люта битка, убили Гено пред очите на Тодора. Разбрала какво я чака, развързала бохчата с чеиза и започнала да „дарява“ храстите и дърветата на върха. Те заприличали на приказни кукли. Прекръстила се Тодора, хвърлила се от върха в бездната и спасила честта си.

Спасил се и войводата – хайдутин Стефан, за да разкаже историята. Историята на красивата Тодора, която дава и името на върховете – Тодорини Кукли.