Историческа местност Оборище
Историческата местност Оборище се намира в планината Същинска Средна гора, на 10 км северозападно от Панагюрище, на 88 км от София, на 96 км от Пловдив и на 59 км от Пазарджик.
Оборище е обявена за историческа местност в брой 52 на Държавен вестник от 1977 г. Тук през 1876 г. се провежда първото в историята на България Велико народно събрание, на което се взема решение за обявяване на Априлското въстание.
Целта на въстанието е да освободи българските земи от продължаващото пет века османско владичество.
Депутатите пристигат в Панагюрище още на 9-10 април 1876 г., спазвайки пълна конспирация. Заседанията в местността Оборище продължават от 14 до 16 април.
Надделява мнението, че въстанието трябва да има своя едноличен предводител и след бурни спорове правомощията се дават на българския революционер Георги Бенковски (1843 – 1876 г.).
Делегатите вземат решение за повсеместно въстание и избират комисия, която разработва план за бъдещата революция.
На 20 април, на известния мост „Първа пушка” в гр. Копривщица е даден първият изстрел на бунта. След като в Панагюрище пристига вестта, че Копривщица е въстанала, ръководителите начело с Бенковски и Панайот Волов (1850 – 1876 г.) обявяват Априлското въстание.
Има спор относно това колко делегати от българските земи са участвали в събранието на Оборище.
Писателят Захари Стоянов (1850 – 1889 г.), който участва във въстанието, споменава за 54 депутати, а историкът Димитър Страшимиров през 1907 г. пише за 67 участници от 58 селища.
Съвременните историци са на мнение, че народните представители на Оборище са били 78.
Всяка година на 2 май в историческата местност се провеждат национални чествания.
Първото мероприятие на Оборище е организирано през месец април 1886 г. по повод 10-годишнината от Априлското въстание. На това честване на мястото на събранието е поставен голям гранитен каменен кръст.
През 1928 г. в местността е издигнат сегашният паметник. Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание е открит паметен знак (мраморна плоча) с послание към бъдещите поколения българи.
Panagyurishte, Pazardzhik, 4500, Bulgaria.