Легенда за Самодивски кладенец

Близо до малката река, течаща край Златица има стари развалини, под които тече бистра вода.

Разказват, че водите на кладенеца били лековити, но и много опасни. Лекували само в петъчни дни, когато самодивите, които го стопанисвали, ходели в планината да правят вихрушки.

Мнозина, страдащи от треска, идвали при кладенеца, миели се, пиели и лежали край развалините по няколко часа, после късали парчета от дрехите си и ги завързвали на трите дървета, намиращи се в близост.

Над кладенеца се намирали развалини, за които местните разказват, че древен цар търсил скривалище от братята си. създал на мястото голям манастир и църква и останал да живее там.

След като обиколили всички места, братята му най-сетне дошли и в този манастир, намерили царя и поискали да го отведат със себе си. Тогава царят ги поканил да влязат в църквата и заедно да се помолят, преди да тръгнат на път. Братята се съгласили и приели поканата. Когато влезнали царят затворил вратата на църквата и я подпалил.

Изведнъж над огъня се извила вихрушка, която отнесла покрива, извлякла двамата горящи братя и ги спасила, а царят беглец станал на пепел.

Оттогава се вярва, че е избликнала бялата лековита вода.