Легенда за Медет

Стара легенда разказва, за времето когато цяла Южна България била завладяна от турците.

Златишката котловина се държала юнашки – местното население се борело срещу нашественика с всички сили. Настъпването на турците откъм два южни прохода било многократно отбивано от българите.

Турците се зачудили – колко ли български войски се крият в тая котловина? Военачалниците им се събрали на съвет в една местност южно от Панагюрския проход. Ходжата, който присъствувал на военния съвет, казал:

“Губим битката, защото войниците ни плячкосаха много църкви, направиха много обири и с това разсърдиха нашия баща Аллах и неговия пророк Мохамед. Искам да издам заповед, цялата плячка, задигната досега, да се събере на едно място, да се натрупа и да се изкопае огромен трап. След това да се постави в него и отгоре да се зарови с камъни и пръст.”

Военачалниците приели предложението на ходжата – срамували се от безуспешните си опити да завладеят Златишката котловина. Ходжата издал заповедта: да се събере цялата плячка, заграбена от войската. И тя била изпълнена.

Войниците гневни, хвърляли плячката на мястото, после се спускали из прохода с възглас: „Медет, Аллах! Медет, Аллах!“ (Помогни, Аллах! Помогни, Аллах!”).

И ето – чудото станало. Малко след това турците превзели Златишкото поле. Мястото, където била издадена фетвата – духовното послание, и досега се нарича Фетенци, а проходът бил наречен Медет.

Според легендата, голямата висока могила се е образувала от заровените там църковни и други ограбени от българското население вещи, но било грехота да се разкопава.