Музей на котленските възрожденци – Котел

Една от забележителностите на гр. Котел е експозицията „Котленски възрожденци”, която се помещава  в сградата на Пантеона на Георги Стойков Раковски.

Открита е през 1981 г. по случай честването на 1300 години от създаването на България.

Експозицията на Музея на котленските възрожденци е разположена в 4 зали – Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери. Представени са уникални експонати, които разкриват книжовната и просветителската дейност на котленските възрожденци.

В първата зала – „Будители”, експозицията проследява живота и книжовната и просветителска дейност на Софроний Врачански (1739 – 1814 г.), като включва уникални ръкописи и вещи на именития котленец.

Повече от двадесет години той е обучавал тукашните ученици на писмо и четмо. Тук могат да се видят оригинали на първите български печатни книги, както и първият препис на Паисиевата „История Славянобългарска”, направен от Софроний Врачански през 1765 г.

Чрез възстановка на взаимно училище (катедра със затвор за наказания, пясъчни чинове), е пресъздадена атмосферата на учебния процес от първата половина на ХІХ век.

Втората зала – „Просветители”, проследява развитието на българската възрожденска книжнина. Експонати са първият брой на първото българско списание „Любословие”, книги на известните котленски книжовници: А. Гранитски, Н. Бозвели, Ст. Изворски, А. Кипиловски и други.

Тук е и първият български буквар на д-р Петър Берон (издаден през 1824 г.), който поставя началото на нов етап в развитието на българското просветно дело. Д-р П. Берон, като първи български педагог, решително се обявява за въвеждането на светското образование на български език. Ценна реликва в залата е и стъкленица с балсамираното му сърце.

Третата зала – „Бунтовници”, включва богата колекция от хайдушко оръжие и вещи на кап. Георги Мамарчев, кап. Вълков, Гаджал войвода. Един от най-ценните експонати е печатът на кап. Мамарчев (вуйчото на Раковски). Капитанът е един от организаторите на въстанието в Котленско през 1829 г. и ръководител на Велчовата завера.

В четвъртата зала – „Революционери”, експозицията проследява жизнения път на Георги Раковски (1821 – 1867 г.), неговата публицистична и революционна дейност. Снимки, документи и факсимилета отразяват дейността му като народен войвода и председател на легията в Белград.

Един от най-интересните експонати е бронзовата скулптура „Възкресение”, която внушава идеята за безсмъртието на героя. Тук са ковчежето, в което са пренесени костите на Раковски, личният дневник на великия българин, личното му оръжие, колекция от оръжие от Руско-турската освободителна война (1877-78 г.).