Софийска света гора

Началото на манастирския комплекс Мала или Софийска света гора е положено през XIII в., когато са изградени повечето от манастирите в Софийско.

Комплексът включва 14 манастира, разположени по протежението на планината Витоша и съседните й планини. Комплексът възниква спонтанно и се формира в продължение на векове. Главен манастир първоначално бил Бистришкият, от който днес е останала църквата „Свети Георги” в с. Бистрица.

Най-значителните манастирски обители са разположени в околните на София планини, като част от тях са запазени и до днес. Това са Драгалевският манастир „Св. Богородица”, Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил”, Черепишкият „Успение Богородично”,  Етрополският „Света Троица”, Осеновлашкият „Седемте престола” и др.

Недалеч се намират и манастирите в Пернишко – Калкаският манастир „Св. Петка”, Радомирско-Радибошкият манастир „Св. Троица”, Земенският манастир „Св. Йоан Богослов”, Пещерският манастир „Св. Никола”, Брезнишко-Билинският манастир „Св. Архангел Михаил”, Ребревският манастир „Св. Никола” и Гигинският манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян”, Трънско-Неделнишкият манастир, Глоговишкият и Мисловшкият манастир, Годечко-Чепърлинският, Разбоишкият, Шумският, Маловският, Понорският и Василовският манастир.

Около манастирите от Мала Света гора, които през вековете са средища на народния дух и култура, постепенно се създават селища, които днес са част от София.

Черепишкият манастир „Успение Богородично” е разположен в Искърското дефиле на Стара планина, на 2 км югозападно от с. Лютиброд и на 29 км югоизточно от град Враца.

Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (управлявал 1371-1393 г.). Жилищните сгради, които посетителите на манастира могат да видят днес, са построени през 1836 г. През 1784 г. в скалите над манастира била изградена костница на два етажа, чиито параклис е посветен на „Св. Йоан Кръстител”.

В средата на ХІХ в. някои от сградите на манастира са унищожени при срутване или пожар, но през следващите години отново са изградени. Храмовият празник е на 15 август – Денят на Света Богородица.

Край кв. Драгалевци в София, на около 1,5 км в югозападна посока се намира Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка”. Той е създаден от цар Иван Александър (управлявал 1331 – 1371 г.) около 1341 г. и оцелява след завладяването от османците през 1382 г. Църквата на манастира е обновена и зографисана през 1476 г. 

Манастирският комплекс се състои от църква, жилищни сгради и стопански постройки. През XVII в. тук е имало и килийно училище. Светата обител е давала убежище на революционера Васил Левски (1837 – 1873 г).

Манастирът е обявен за паметник на културата. В библиотеката му се съхраняват старопечатни богослужебни книги и ръкописно четвероевангелие от 1534 г. Храмовият празник е на 15 август, Денят на Света Богородица.

Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил” е на няколко километра от с. Кокаляне, в източната част на Плана планина. Той е бил свързан с път с Бистришкия, Драгалевския и Боянския манастир. Недалеч от него се намирала крепостта Урвич, която е една от последните български крепости, превзети при нашествието на османските турци.

Манастирът е основан по време на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.), а по време на османските нашествия е разрушен. През XIV в. е възстановен. От XIV до XIX в. често е бил нападан и ограбван. През 1898 г. е издигната новата църква.

От старата е останал само един каменен надпис. Комплексът включва църква, параклисите „Успение Богородично” и „Св. Иван Рилски”, както и жилищни и стопански сгради и камбанария, построена през 2000 г.

В него се пазят известният Кокалянски сборник от XVI в., както и реликви, свързани с царуването на последния средновековен владетел цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.). Манастирът има два храмови празника – на 8 ноември се чества Денят на свети Архангел Михаил, а на 15 август – Денят на Света Богородица. Манастирът е обявен за паметник на културата.

Етрополският манастир „Света Троица” сенамира на около 6 км източно от град Етрополе. Счита се, че е основан през XII в. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата е строена през 1859 г.

Комплексът включва и два параклиса – „Св. Йоан Кръстител” и „Св. св. Козма и Дамян”. През XVI – XVII в. манастирът е бил най-голямото духовно средище в Северна България. До него се намира карстовият извор Варовитец, който образува красив водопад. 

Манастирът е обявен за паметник на културата. Храмовият празник е на Петдесетница (Деня на Света Троица).

Осеновлашкият манастир „Св. Богородица” е по-известен с името „Седемте престола”. Разположен е в подножието на Стара планина, на 15 км от гара Елисейна. В близост до него в миналото се е намирала крепостта Латинско кале.

Според легендата е основан през XI в. Разрушаван и възстановяван е неколкократно. Църквата в днешния си вид е съградена и възстановена през 1815 г. Името й идва от седемте престола (параклиса), които са обособени със стени в купола, между раменете на основния кръст.

Уникален паметник на културата е дървеният полилей „Хоро”, съставен от 15 отделни части и подарен от жителите на с. Лесков дол.

Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.