Национален природонаучен музей при БАН – София

Националният природонаучен музей е основан през 1889 г. Той е най-старият музей в България и се нарежда сред природонаучните музеи с най-богата експозиция на Балканския полуостров.

Първоначално тук се е съхранявала личната колекция от пеперуди, птици и бозайници на княз Фердинанд (български монарх, по-късно провъзгласен за цар; управлявал в периода 1887 г. – 1918 г.). По-късно – през 1907 г., е открита първата експозиция на музея, направена от първия му уредник – немския орнитолог Паул Леверкюн (живял и работил в България в периода 1892 г.-1905 г.).

В сегашната си сграда музеят се намира от 1936 г. При бомбардировките по време на Втората световна война сградата е пострадала, но експонатите са спасени, а от 1948 г. музеят отново посреща посетители.

Днес експозициите са разположени в 16 зали на четирите етажа на музея. Сред най-ценните експонати са каролински папагал (Conuropsis Carolinensis), изчезнал в началото на ХХ век, лунни камъни и др.

От двете страни на централното фоайе е разположена експозицията, посветена на минералите. Вдясно са изложени повече от 1300 образци, сред които самородни елементи като платиновите метали, златото, среброто, новооткрити минерални видове в България и др.

В другата зала, посветена на минералогията, е представен процесът на образуване на минералите. Между двете зали се намира залата за временни експозиции на музея, в която гостуват изложби и сбирки на български и чуждестранни музеи.

В пет зали на втория етаж са изложени препарирани птици, земноводни, риби, фосили и др. Тук посетителите могат да видят почти всички представители на съвременните видове птици както в България, така и по света.

Сред интересните експонати са очилат пингвин (Spheniscus demersus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), черен лешояд (Aegypius monachus), райски жерав (Anthropoides paradisea) и др.

Сред редките видове от Австралия, Северна и Южна Америка, Азия, Африка са малко петнисто киви (Apteryx owenii), сиамски фазан (Lophura diardi), малък жълтокачулат какаду (Cacatua sulphurea) и др.

Голяма част от българските и чуждестранни земноводни са изложени в стъкленици. В зала „Риби” могат да бъдат разгледани видовете риби, обитаващи българските сладководни басейни. Отделна витрина в залата е посветена на рибите, характерни за Черно море. Изложени са и риби от Средиземно и Червено море.

Сред редките видове са кълбовидните риби (Tetraodon inervis и Diodon hystrix), сляпата пещерна риба (Astyanax jordani), електрическият сом (Malapterurus electricus) и много други.

На втория етаж се намира и експозиция „Палеонтология”, където посетителите могат да видят най-големия амонит, намиран в България. Той е открит през 1932 г. в Шуменското плато и се счита, че възрастта му е 84 млн. години, а диаметърът му е 1,44 м.

Целият трети етаж на музея е посветен на бозайниците. Интересна за посетителите е двуметровата мечка от Рила, стояща на задните си лапи.

Тя е спечелила златен медал за най-голяма европейска мечка на Международната ловна изложба в Берлин през 1937 г., а медалът стои на гърдите й. Изложени са още кафява мечка, тигър в естествената му среда, гепард, антилопи и други животни.

На последния четвърти етаж на музея се намира експозицията, посветена на насекомите. Те са подредени на систематичен принцип в 20 витрини. Особено интересни за посетителите са витрините с пеперуди и бръмбари. В други две зали на последния етаж са представени видове лечебни растения в България и колекция от рапани и други морски обитатели.

В музея се продават информационни материали и сувенири.