Легенда за мостът на Мустафа паша

Мустафа паша бил управител на Свиленград и цялата област. Той искал да направи „хаир за душата си“ – твърде разпространен обичай сред мохамеданите.

За да изпълни това си желание, решил да построи мост над река Марица. Мостът бил строен от български майстори разполагащи с няколко хиляди души работници. Хоросана правели с яйца, вместо с вода, а яйцата събирали от населението на цяла Тракия.

За моста пашата похарчил много пари – четиристотин кесии златни алтъни и сребърни грошове. Мостът станал един от най-красивите и здрави мостове не само в турската империя, но и в цяла Европа.

Когато мостът бил готов, турският султан бил в Одрин. Славната му красотата и здравината достигнали и до султанските уши и той отишъл да го види. Щом го видял, поискал да го купи, като даде на Мустафа паша похарчените четиристотин кесии пари.

Мустафа паша се смутил – твърде много се гордеел с този мост, но не искал и не смеел да откаже на султана. Затова помолил за отсрочка да си помисли един ден. Султанът се съгласил.

Мустафа паша се прибрал в конака си и се отдал на мисли – цяла нощ не мигнал, не се мръднал от мястото си и през деня. Накрая решил да не продава моста, но се страхувал от султана, че насила ще го накара да му го отстъпи, пашата избрал смъртта – отровил се.

Когато султанът чул за това, се ядосал и проклел: който се осмели пръв да мине през новия мост, да загине, или да загине най-скъпото на сърцето му. Само бащата на Мустафа паша не се уплашил от султанската клетва и минал през моста. Той вече дал най-скъпата жертва – умрял любимият му син. Така и силата на клетвата отпаднала.