Легенда за връх Песнопой

Тази история за връх Песнопой се помни много отдавна.

По нашата земя имало големи певци – като запеели на някой връх, песента се чувала през девет други. Хората от низината различавали певците по гласовете им – всички били уникални.

Събрали се веднъж прочути певци на един връх в Средна гора, кацнал на левия източен бряг на река Стряма за да мерят певческите си сили: кой знае най-много песни и най-издръжлив и силен глас има.

Дошли и много хора, да слушат това невиждано дотогава надпяване, което започнало в един горещ ден от месец август. От сутрин до вечер пеели певците един след друг, редели песни все юнашки и бавни, надпявали се. Още на втория ден по-слабите певци започнали да отпадат – някои знаели песни, но гласът им не издържал.

Най-силните издържали девет дни – това били трима овчари песнопойци, чийто стада пасели по склоновете на Средна гора. И тримата се държали здраво и никой не искал да отстъпи първото място на друг.

Отминавал и деветият ден и всички искали да видят първенеца. Късно вечерта, когато луната изгряла, а планинският вятър разлюлял върховете на горските дървета, тримата овчари се прегърнали и застанали на върха, запяли с колкото имат глас. И ехото им отвърнало:

– Песнопой, Песнопооой!

Някои разказват, че ехото разнасяло „песнопойци сте“, „песнопойции“, но в народната памет останало да се помни само Песнопой. И досега, когато става дума за някого, че е много добър певец и знае много песни, други недоверчиво клатят глава:

– Да не е пял на Песнопой, че се мисли за голям певец!