Легенда за Радина планина и Радин кладенец

Радина планина, Радин кладенец легенда

Героична млада девойка на име Рада е дала името на равното планинско бѝло, намиращо се над Етрополския балкан.

По време на размирните години на кърджалийство, през които мирното население е тероризирано от въоръжени разбойнически групи, младото момиче Рада се спасило от задирянията на един кърджалия при дружина хайдути. Постепенно с времето в дружината дошли много смели младежи от близките села и така успели да укрепят и пазят трите прохода в района – Арабаконашки (Ботевградски), Етрополски и Златишки.

Хайдутите влезли в неравен бой с разбойническа войска. Войводата загинал, а байрактарят (знаменосецът) бил ранен тежко. Хайдутите се отчаяли – кой щял да ги води сега! Наложило се да си изберат нов водач и байрактар, които смело да ги поведат в битка с врага. Три дни оглеждали и обсъждали юначеството и смелостта на всеки от тях но все не намирали достоен за честта да бъде нов войвода.

В тази безизходица решили да организират изпитание по смелост и точна стрелба – който го спечелел той щял да им стане водач. Провесили гривната на Рада на един клон, отмерили 300 крачки от него и започнали един по един да стрелят – който прострелял гривната – той ще бъде избран.

За лош късмет обаче нито един от храбрата дружина не успял да уцели гривната. Дошъл ред и на Рада. Тя без да се замисли вдигнала пушката и без да губи време, прокарала куршума през гривната си. На същото място поставили и ябълка и нея уцелила само девойката. Третото изпитание било да се донесе вода от кладенец, който се намира в полите на вр. Мургаш, обграден от кърджалии.

Никой от дружината не посмял да отиде до кладенеца. Единствено Рада, безстрашно се отправила към него. Провирала се ловко и безшумно между дървета и храсталаци и стигнала до водата. Напълнила съдовете си с вода, пийнала студена вода, изплакнала лицето си и жива и здрава се върнала при чакащите я хайдути.

След като само тя преминала през всички изпитания била избрана единодушно за войвода. Рада водела смелата дружина дълги години и пазела околните села от разбойнически набези.

От признателност местното население създало песни и разказвало легенди за храбрата Рада. След като тя си отишла от този свят хората нарекли планинското бѝло Раднина планина, а кладенеца от който само тя била достатъчно смела да донесе вода – Радин кладенец.

Българска национална кухня