Легенда за Калофер

Легенда за Калофер

Народната памет е съхранила няколко легенди свързани със заселването на Калофер.

Предание разказва, че когато турците превземали Тракия, нападнали и Бер1 (Стара Загора). Управителят на града се съгласил да го предаде, ако турците му позволят да го напусне с войската и мирното население.

Нашествениците се съгласили. Войската и местните поели към Стара планина. Когато било сключено примирие и Тракия останала в ръцете на турците, цар Иван Шишман наредил бежанците да се заселят в Мъглиж, който бил погранично село, а войниците разположил в прохода, където днес се намира Калофер, за да пазят границата.

Войниците нарекли и това село Бер, но тъй като по-късно там се водили много тежки битки битки, трагични и за турците и за българите, турците го нарекли Каравер2, а българите – Калофер.

Неженените войници нападали пограничните села, които вече били турско владение. Те грабели моми и жени и ги отвличали в непристъпните си жилища. Една нощ нападнали и стария Бер и отвлекли оттам стотина моми и млади жени. Заради това турците прогонили от града останалите българи и разрешили в него да се заселят арменци и евреи от Одрин. Част от пропъдените българи основали ново село, наблизо до боаза, а други се преселили в Калофер.

Друга, много по-популярна легенда, ни разказва, че по време на султан Мурад III много български войводи, които се скитали по горите, изтощени влезли в преговори с турската власт. В крайна сметка те се предали, но при определени условия.

Султанът им разрешил да се заселят където си изберат в Стара планина и обещал да не им взима данък. Така по онова време били заселени: Габрово, Копривщица (тур. Авраталан – Женска поляна) и други.

Но имало смел войвода Калифер, който отказвал да се предаде. Той със своите четиридесетина юнаци не допускал турчин да мине през неговото планинско владение, дори нападал султанските заптии и войски. Това владение било днешното Калоферско землище – тогава покрито с непроходима вековна гора и стружни3. То се простирало от Стара планина по река Тунджа до река Копринка.

Войвода Калифер имал караули в днешните села Васил Левски, Куртово, Горни Домлян (Горни Омаробас), Домлян (Долни Омаробас) и други. От тук минавала пътека през Стара планина корай връх Марагидик. До самодивското кладенче имало кула и там също пазела стража. На това място през 1812 година била намерена плоча, на която било отбелязано, че тази кула била направена за една нощ и тухлите били подавани на ръце от хайдутите, наредени по цялата Занога.

Калифер войвода се скитал дълги години, но в крайна сметка и той се предал. Тогава султан Мурад III пратил един кадия да се споразумее с този смел войвода. Според други самият велик везир попаднал случайно по тези страшни гори и за да се отърве, приел всички искания на Калифер.

По заповед на Калифер войвода султанският пратеник първо разковал подковите на конете си и смирено се явил пред този смел планински владетел. Кадията приел всички негови искания. А те били:

* Калифер да се засели с дружината си там в гората;
* да не плаща никакъв данък;
* когато минават през гората турци, в единя край да разковават подковите на конете си и да предават оръжието си, а на другия да си го получат обратно и да подковават конете си отново;
* туркиня никога да не преспива в това селище.

От своя страна Калифер войвода се задължил да дава пари за масло за кандилата на джамията Сюлейман (Сюлейманийе) в Цариград, която тясно следва византийския архитектурен стил на Света София, и да праща всяка година по десет свои мъже да пасат султанските коне в Цариград.

След това Калифер войвода и другарите му си направили колиби от дъбови и букови дървета, сечени на самото място. Като съградили жилищата си, Калиферовата дружина отишла в Сопот, знаменосецът на Калифер войвода Радан бил родом от там.

Четата пристигнала в Сопот точно на Великден. На моравата край града се виело хоро. Калифер войвода и другарите му се хванали на хорото и като той им дал знак всеки грабнал по една мома и всички избягали в колибите си.

Калифер войвода грабнал Боянка, сестра на Радан. Последвали разправии с родителите на откраднатите моми. Но самите моми бързо се примирили с новото си положение и заживели в мир и разбирателство със съпрузите си.

Разказват, че оттогава, от това събитие е останала и песента:

Заигра хоро голямо
Край Сопот на моравата.
Войвода във път замина,
Луд се хайдутин провикна:

– Върни се, върни войводо,

Погледай хоро голямо!
И войвода се повърна,
Изгледа хоро голямо,
Всичките моми надарил
С по един кит жълтици,
Боянка мома надари,
Боянка мома с пет ката.
Боянка плаче, не ще го,
Братец Боянки думаше:

– Земи го, земи, Боянке,

Че ти си била честита,
Юнак войвода да водиш!

Тази случка се помни и в Калофер и в Сопот. След това Калифер войвода живял още петдесет години.

В спомените си, местен жител запомнил мястото на гроба на Калифер войвода така:

“Този гроб беше обграден с тънки каменни плочи, забити в земята, и вместо иконостас имаше голям сив камък – каквито се намират и около Пазарджик, – висок до четири лакти и широк до един и половина, дебел повече от педя със заострен връх. Използвахме стълба да се качвахме по него. На двете могили имаше и други гробове с по-малки камъни, но като минавал оттук пътят за Пловдив, някои гробове се бяха продънили и се показваха човешки черепи и други кости.”

От запазените предания се вижда, че името на Калофер е останало като спомен за смелия родолюбеж Калифер войвода.

1Бер, Берое, Верея – древни имена на Стара Загора
2Каравер (тур.) – черно, нещастно; разлагане разпадане
3Стружни – остатъци, парчета от зид, развалини. Но стружна, стружня е и дъскорезница, карана от вода

Българска национална кухня