Национален парк-музей Шипка

Националният парк-музей Шипка се намира на старопланинския връх Св. Никола, на 28 км от Казанлък и на 22 км от Габрово.

Паркът обхваща 26 паметника, възстановените позиции, батареи и землянки на бранителите на прохода Шипка по време на Руско-турската война от 1877 – 78 г.

Паметникът на свободата е най-големият сред паметниците в парка. Неговият силует наподобява средновековна българска крепост и се вижда от десетки километри.

Построен е от доброволните дарения на целия български народ и е открит на 26 август 1934 г. Висок е 31,5 м, а до него водят 890 стъпала.

Голям бронзов лъв – символ на българската държава – пази входа на паметника. На останалите три страни на сградата са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета при защитата на прохода.

На приземния етаж под мраморен саркофаг лежат костите на бранители на Шипка. Саркофагът е положен върху четири лежащи каменни лъва, а пред него като на пост са поставени статуите на един български опълченец и един руски войник.

На останалите седем етажа от музея са изложени лични вещи на войниците и опълченците, медали, снимки, оръжие и документи, свързани с боевете при Шипка.

Тук се пази и копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. От последната площадка на Паметника на свободата се открива красива панорамна гледка към околността.

В парк-музея се продават информационни материали и сувенири. Предлагат се също транспорт и пешеходни екскурзии до обектите в парка.

Руско-турската война от 1877-1878 г. се води между Османската империя и Русия. На страната на Русия участие вземат и Сърбия, Черна гора и Румъния, както и Българското опълчение и Лейбгвардейският финландски полк.

Войната приключва с победа на Русия и сключване на Санстефанския мирен договор, по-късно обезсилен и заменен от Берлинския договор. Тази война е наречена Освободителна. Тя носи пълна независимост за Сърбия, Румъния и Черна гора, а част от България е обявена за васално княжество.

Другата част от България остава в границите на империята като автономна област Източна Румелия. През есента на 1885 г. Източна Румелия се обединява с Княжество България.