Каменни гъби

Каменните гъби са скални образувания, които се намират източно от с. Бели пласт, на пътя, свързващ Кърджали с Хасково.

Защитената територия има площ от 3 хектара. Обявени са за природна забележителност със Заповед № 1427/13.05 1974 г.

Скалните образувания имат форма на естествени гъби – пънчетата им са розови, а шапките – зеленикави. Височината на пънчетата и ширината на шапките е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулкански туфи.

Туфите, от които са се оформили каменните гъби, са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията.

Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда.

Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло, и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

Според една легенда въглищарят Радуил живеел в крепостта Перперикон заедно с четирите си красиви дъщери. Една слънчева утрин тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж на хълма зад реката видели голяма орда от нашественици.

Бегом се прибрали в крепостта. Започнала люта, но неравна битка. Много от мъжете били избити, а голяма част от жените – пленени. Сред тях били и дъщерите на Радуил.

Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река – да ги огледа и задели най-красивите за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела сърцата на девойките.

Вкупом грабнали кой какво намери – дървета, камъни и започнали да замерят конника. Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и нищо неподозиращият ездач паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали. След това избягали в близката гора.

Най-близкият приятел на водача хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба.

Същото се повторило и с другите две сестри. Преди да покоси главата на последното девойче, тя сама се превърнала в камък.

Ужасен, понечил да избяга с коня си, но при първата крачка се превърнал в черна скала. И днес хората наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе.