Легенда за Орфей и Родопа планина
Древните траки населявали българските земи знаели, че Родопа планина в още по-старо време била прочута с красотата си девойка, харесвана и тачена дори от боговете.
Тайно те се надявали да откраднат хубавицата и всеки мечтаел тя да бъде негова жена. Най-ревнив към красавицата бил бог Хемус – той хвърлял огромни каменни грамади за да я скрие от очите на останалите богове и да остане вечна красотата ѝ. Легенди дори разказват, че от тези канари по-късно се образували пловдивските тепета.
Като не могъл да я опази само за себе си, бог Хемус вкаменил ненагледната хубавица, превръщайки я в планина. Из нея по-късно шетал най-прочутият певец от певците – Орфей. Неговите чудни песни огласяли снежните родопски склонове и върхове, омайвайки птици, животни и всички твари.
Веднъж обаче се случило чудо, невиждано и не чувано дотогава. Един слънчев ден, скитайки се из планината Орфей поседнал на един връх да си вземе въздух и да си почине наслаждавайки се на приказно красивата гледка, разкриваща се пред очите му. Опиянен от хубостта на планината той не забелязал как прикривана от една скала зад него се появила огромна триглава змия чудовище.
Забелязвайки унесения Орфей, змията повлякла туловището си към него, изплезвайки отровните си езици. Приближавайки го, търкулнали се камъни шумът от които събудил прочутият певец от дълбокият унес. В същия миг той погледнал с ужас змията и изтръпнал, осъзнавайки че това е краят му – нямало къде да избяга защото чудовището запречвало единствения път.
Скован от страх Орфей запял. Песента му била толкова хубава, че дори змията застинала на мястото си и я заслушала. Орфей гледал запленената в песента му змия и продължавал да пее, заставяйки песен след песен. Пял дълго, толкова дълго, че три дни и три нощи не прекъснала песента му.
През това време змията чудовище, като омагьосана от песента, бавно прибрала отровните си езици, стиснала уста, изпънала се и легнала на земята за да слуша. Както слушала, на третата нощ заспала дълбок, непробуден сън.
Щом забелязал това, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това и къде е пял песните си и живял живота си, никой никога не разбрал. Но родопчани съхранили в паметта и традициите си неговите хубави, широки и протяжни мелодии. И до ден днешен, който иска да чуе песните на Орфей и да научи повече за тях, нека отиде в Родопа планина и да послуша чудните родопски песни.