Легенда за църква Света Неделя – Батак
Някога, много отдавна в Батак нямало църква. Много пъти местните ходили в Пловдив да молят гръцкия владика да им разреши да си построят църква, но той все ги заплашвал с управителя Коджа Юмер – хитър и образован турчин, който мразел християните.
Един ден голяма група мъже от Батак заедно с кмета Тодор Балинов отишли право при пловдивския големец. За подкуп взели със себе си около тридесет златни турски лири.
Пет дни чакали пред конака, докато Коджа Юмер ги приеме. най-накрая търпеливо дочакали неговата воля. Влезли в стаята където върху везани възглавници се излежавал Коджа Юмер и пушел с наргиле, а пред него димяла голяма чаша с кафе.
Гостите се поклонили три пъти пред пашата и той им дал знак да говорят. Кметът Тодор Балинов, започнал:
– Паша ефенди, чувал съм да се говори, че Аллах има милост и гняв за всички. Ние не познаваме гнева му, а милостта му стига само до гръцкия владика тук в Пловдив, че друм за нея няма към Батак. Искаме, паша ефенди, да построим дом за молитви, да славим в него и тебе и султана и да си гълчим1 с Бога.
– Както излиза, Балин ефенди, Божията милост стига само до гръцкия владика? – засмял се пашата и погладил брадата си.
Щом усетили доброто настроение на пашата, посетителите от Батак изсипали пред него тридесетте златни лири, а той се засмял и казал:
– Ще имате църква в Батак, ако ми разтълкувате съня, който сънувах снощи. Тръгнал съм – започнал пашата – нанякъде и вървя по широк друм, а край него пеят много птици. Заслушах се в песента им и чух едно пиленце, да ми говори с човешки глас: „Паша, не върви по тоя път, отбий се от него и погледни в оная ливада, дето пасе голямо хергеле2 коне. Ако искаш да стигнеш там, задето си тръгнал, трябва да избереш най-хубавия кон и да го яхнеш. Той отдавна те чака. С него ще стигнеш до залез слънце!“ Отбих се на ливадата и пред мен застана кон със златно седло и сребърна юзда, а зад него много коне със сребърни седла. Зад тях пък бяха вдигнали глава изгладнели коне, които едва се държат на слабите си крака – щом пристъпят, падат. Оседланите коне пасяха хубава трева – само детелини, но ритаха мършавите и не им даваха да се доближат до нея, да хрупнат макар по веднъж. Хайде сега, Балин ефенди, като си кмет и те зная за умен чиляк, разтълкувай ми този сън.
Тодор Балинов не мислил много. Погледнал пашата право в очите и заговорил спокойно:
– Според мен, паша ефенди, тълкувам твоя сън така: широкият друм е твоят живот и твоята служба като наш управител и бранител. Ти вървиш по тоя широк друм и далеч ще стигнеш, защото си справедлив и добър човек. Пилето, което ти е проговорило с човешки глас, мисля че е било с гласа на вашия пророк Мохамед, който е твой бранител. Голямата ливада с хергелето е държавата на султана, в която живеят всякакви хора: богати, бедни, добри, лоши, всякакви ги има. Оседланият кон със златно седло и сребърна юзда е късметът ти, а ония коне със сребърни седла са твоите верни хора, които стоят близо до тебе и никога няма да те оставят. Дръгливите и мършави коне сме ние, паша ефенди – раята. Ти не си видял, че около дръгливите коне е имало и охранени катъри, които са ги ритали, къде как им падне. Това да знаеш са гръцките духовници, които зад вашия гръб ни смъкват кожата от гърба, ритат ни както си знаят, скубят ни, както си искат.
Пашата се засмял на мъдрото тълкуване на своя сън, което Тодор Балинов направил кротко и умно, като гледал пашата в очите.
– Давам волята си да построите църква във вашия Батак, но само ако сторите това за три месеца и да не бъде по-висока от четири аршина на височина.
Гостите станали, направили отново три поклона, благодарили от сърце на пашата и напуснали конака. После яхнали конете си и като вихър полетели към Батак – отнесли радостната новина.
Още на другия ден населението на цялото село се вдигнало – мъже и жени се захванали за работата – кой с каквото може помагал. Прекарали камъни и греди, прекарали желязо и закипяла работа. За по-малко от три месеца построили църквата, а зограф от Самоков дошъл и изписал вътрешността ѝ.
Гръцкият владика в Пловдив, като разбрал, че пашата Коджа Юмер е разрешил строежа на църквата се ядосал и направил последен опит да спре строежа. Отишъл чак в Одрин, сприятелил се с одринския паша, който бил близък роднина на султана и успял да го подкупи и спечели на своя страна.
Одринският паша изпратил пратеник в Пловдив при Коджа Юмер, да разбере какво и как е разрешил на батачани, а след това да отиде сам в селото и да види какво са построили тия упорити българи.
Когато пратеникът бил в Пловдив, пашата му казал, че е разрешил строежа на малка църква за селото, където хората били добри и много трудолюбиви. Имали мъдър и разумен кмет, добър поданик на султана. Пратеникът отишъл в Батак. Видял строежа и казал на кмета Тодор Балинов:
– Балин чорбаджи, църквата гаче иска да стигне до вашия Бог!
– Нашия Бог не може да се стигне от никого – отговорил Тодор Балинов.
– Коджа Ефенди ви е дал воля да построите църква висока четири аршина, а аз като гледам, вие сте построили по-висока.
– Така ти се струва, ефендим – рекъл кметът. – Ние строихме църквата така, че да не е по-висока от къщите, в които живеем. В нашето село няма джамия, от която да мерим, нито пък има правоверни, та няма кому да пречим в нашите молитви и разговор с нашия Бог. И да знаеш, ефендим, че нашият, християнският Бог е добър и кротък, като нас е и затова ще чува молитвите ни и от ниска църква.
Нямало какво да каже одринският пратеник и напуснал Батак. А на другия ден батачани отслужили първия водосвет в църквата си.
1Гълча – диалектна дума, в Батак я употребяват в смисъл на говоря
2Хергеле (тур) – стадо коне