Археологически музей – Велико Търново

Археологическият музей на Велико Търново представя експозицията „Търновград – столица на България XII – XIV век”.

Изложените в нея археологически паметници илюстрират хилядолетната история и култура на Великотърновския регион. Най-голямо внимание е обърнато на периода, когато градът е столица на българската средновековна държава.

В първата зала на музея е представено развитието на поселищния живот в региона през най-дълбоката древност. Интерес представляват керамични съдове, оръдия на труда, оръжие, идолна пластика и др.

Те са намерени в селищната могила в с. Самоводене, селището в местността Качица, във В. Търново, в Джулюница, в селищната могила при с. Хотница, в селището при Хотнишкия водопад  и в тракийското селище на хълма Царевец. Най-старите експонати са датирани от 5800 години пр.н.е.

Има и няколко уникални експоната – дъно на керамичен съд от неолита със знаци от предписмена система, златно халколитно съкровище от с. Хотница, златни халколитни накити от пещерата при с. Емен, четири колективни находки от оръдия на труда и оръжие от бронзовата епоха и находки от тракийската гробница при с. Изгрев.

Експозицията във втората зала илюстрира историята на обособените през античността градски, военноадминистративни и икономически центрове и мястото им в културноисторическото наследство на България.

Представени са големият градски център Никополис ад Иструм, римският военен лагер Нове край гр. Свищов, центровете за производство на художествена, битова и строителна керамика при Павликени, Бутово, Хотница, Бяла черква, тържищата Перитензиум и Дискодуратере, ранновизантийският град, разположен на хълмовете Царевец и Момина крепост.

Най-голямо впечатление правят колекцията от керамични съдове и калъпи от II – IV век н.е., оброчни плочки с изображения на древногръцки, тракийски и римски божества, бронзова пластика, геми и камеи, изработени от скъпоценни и полускъпоценни камъни, накити и др.

Културата от времето, когато Търновград е столица на средновековна България (XII – XIV в.), е представена в третата зала – златни и оловни печати от царската кореспонденция, златни пръстени-печати на висши български сановници, монети с образите на българските царе, накити, въоръжение, архитектурни детайли и строителна керамика, занаятчийски изделия, колекция от керамични съдове, предмети с източен и западноевропейски произход, появили се в столичния град благодарение на търговските връзки, книжовни паметници, образци на Търновската живописна школа и и др.