Катедрална църква Св. Богородица – Пазарджик

Църквата „Света Богородица” е най-старият християнски храм в Пазарджик и един от символите на града.

Обявен е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение в бр. 98 на Държавен вестник от 1964 г.

През годините храмът е изграждан от местните хора пет пъти, като през всичките периоди на строеж църквата е строена вкопана в земята по нареждане на османските власти.

Първите исторически сведения за църквата датират от ХVІІ век. През ХVІІІ в. храмът става средище на книжовна дейност, където се преписват различни богослужебни книги.

В настоящия си вид храмът е построен през 1836 – 1837 г. и за разлика от предишните дървени конструкции, новата църква била изградена от камък и тухли.

Според едно предание османската власт не разрешавала строеж на голяма църква, но главният майстор убедил управителите на града, че ще построи църква не по-голяма от размерите на биволска кожа.

Майсторът доказал твърдението си, като накъсал на тънки ленти една биволска кожа и с тях оградил мястото и така определил размерите на новата църква. Турският управник удържал на обещанието си и църквата била построена по започнатите размери.

Храмът обаче трябвало да бъде вкопан в земята и да се огради с високи стени, за да не се вижда.

След Освобождението (1878 г.) е построена и камбанарията на църквата. Оградата, която огражда храма, е разрушена през 1904 г., а през 1914 г. храмът „Света Богородица” е обновен и изписан отвън и отвътре.

„Света Богородица” заема площ от 1140 кв. м, отвън височината й достига 14,5 метра, а отвътре – 16 м. Във вътрешността на църквата, в западната й част, след преддверието са преградени два параклиса – „Свети Архангел” – отляво, и „Свети Никола” – отдясно. Над тях е балконът, който служи за емпория (женска църква).

Църквата е известна сред поклонници и туристи най-вече със своя иконостас. Дърворезбованият иконостас е изработен от орехово дърво от майстори от Дебърската школа.

Размерите му са 20,40/6 метра с площ 120 кв. м. Характерното за Дебърската школа предпочитание към човешки и животински фигури се забелязва и в иконостаса на храма.

Майсторите са поставили специален акцент на човешките фигури – забелязват се на двата реда табли в основата на иконостаса, представени са сцени от Стария и Новия завет.

Сред животинските фигури се виждат грифони, дракони, вълци и др. В иконостаса са изобразени още Христос, ангели, херувими и др.

В храма „Света Богородица” има 221 икони, датиращи се от различни периоди – от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век.

Храмовия си празник църквата празнува на 15 август – „Успение на Пресвета Богородица”. Църквата е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта.

От храма могат да бъдат  закупени икони и информационни материали и книжки за историята на църквата.