Легенда за Янин вир

Живяла някога във Врачанско село красива мома – Яна. Веднъж през селото минал пашата на път за Враца и я видял. Харесала му и той се отбил от пътя си, повикал Яниния баща и му заповядал:

– Заведи дъщеря си в конака ми във Враца, да ми шета и принася. Защо да се трепе по вашите ниви и да гори на слънцето? Такава хубост е само за радост, за благост на душата.

Нямало как, бащата завел дъщеря си в конака на пащата. А тя, като влязла в двора, заслепила с хубостта си всички.

Пашата, запленен и омаян от хубостта ѝ, отбил се за малко да ловува в балкана, а после побързал да се върне и да види дали селянинът е изпълнил заповедта му. Още с влизането си в конашкия двор видял хубавата Яна да шета и веднага заръчал да я заведат в харема му.

Бащата още се въртял край дъщеря си и когато слугите повели Яна към харема, той паднал на колене пред пашата, целунал ботушите му и горещо го замолил да не взема Яна в харема си, да не я зачерня, а да я пусне, да си я прибере у дома.

Пашата не склонил да изпълни бащината молба и забързал към харема си. Яна застанала гордо пред него и спокойно му казала:

– Добре, пашо, ще остана при тебе, да бъда твоя ханъма, но мога ли да дойда така, както съм работила в полето? Пусни ме да отида у дома, да се облека в най-хубавите си дрехи, да се накипря, както подобава на пашова ханъма. Ти не слушай баща ми какво приказва, аз искам да остана тук и твоя да бъда.

Като чул думите ѝ пашата се зарадвал, и я пуснал да отиде да се премени и накипри. Яна изхвръкнала като птичка из конака и полетяла през полето, но не към бащиното си село, а към реката.

И докато другите усетят и разберат какво е намислила, тя се хвърлила от най-високото място и се удавила в реката. Оттогава е останало и името на това място – Янин вир.