Легенда за Русалски извор

Близо до град Сопот някога имало мътен извор, който хората наричали Русалски.

Болни идвали да се мият и лекуват от водите му през Русалната неделя – първата след Великден. Ако болният страда от „самодивска болест“, оздравявал, ако боледувал от друго – умирал. Изворът съществува и днес, но малцина вярват в лековитостта му.

Веднъж, през Русалната неделя, млада жена отишла през нощта да търси кравите си, които не се прибрали вечерта. Вместо тях намерила в полето самодиви, насядали на зелената трева, да говорят нещо над една паница. Щом самодивите видели жената, хвръкнали със смях и изчезнали.

Жената, без да обръща внимание на предупредителния вик на една от самодивите да си върви, отишла да види какво има в паницата. Тя видяла вътре рошава глава, над която стоял кръстат орел. И главата, и орелът духали в паницата и излизали вихрушки.

Изведнъж орелът се обърнал към жената, духнал в лицето ѝ и тя се вкаменила. А в това време в Калофер друга жена бързала към къщата на тежко болна баба. Изведнъж над главата ѝ се повдигнала вихрушка и в нея видяла млада самодива, която грабнала кърпата от главата ѝ и отлетяла.

Жената много се уплашила и отишла при Русалското кладенче да пийне вода и да се измие. Щом започнала да се мие и да се моли на самодивите, долетял един кръстат орел и донесъл кърпата ѝ. Тя откъснала парче от нея и го завързала на близкото дърво.

Оттогава всеки, който отиде да се измие на Русалското изворче, завързва конец или парче плат за здраве и щастие.