Легенда за Розовата долина
В далечно царство живеел стар шейх. Тънел той в разкош, но единствената му радост била единствената му красива дъщеря. Колкото красива, толкова тъжна винаги била тя.
Какви ли не знахари се опитвали да я лекуват, смешници да я развеселяват, но тя си оставала тъжна.
Дошъл един ден в двореца дрипав старец и казал на шейха, че единственото нещо което ще я развесели е да построят голям дворец с много прозорци в които да блести слънцето.
Съгласил се шейха, търсили майстори, но не се намирал достатъчно добър. Накрая обещал шейха да даде дъщеря си за жена на този майстор, който направи замъка.
Един момък, който бил затворен в тъмницата на царството разбрал за това и казал , че може да построи слънчевия стъклен дворец. Извели го от тъмницата и започнал.
Гледала дъщерята на господаря, но най-гледала работливия и много красив момък. Минавали дните и усмивката започнала да се появява на лицето и. Влюбила се тя в младежа. Гледал я и шейха , разбрал той , но решил, че никога няма да я даде на друговерец.
А младите започнали да се срещат тайно вечер в градината с рози. Колкото повече наближавало довършването на строежа, толкова повече се свивало сърцето на момичето. Тя познавала коварството на баща си.
Грейнал замъкът готов облян от светлина. Напразно чакал майсторът наградата. Шейхът не искал това и наредил да убият младежа. Добри хора разбрали за коварните намерения, успели да подкупят стражата и да осигурят бягството му.
Мъката на младите влюбени била голяма. На раздяла девойката отскубнала с корените една бяла роза и я подарила на любимия си да я засади в далечната си родина, за да му напомня за нея.
Дълъг бил пътят на момъка към дома. Розата започнала да увяхва. Разрязал той кожата на гърдите си и пъхнал в раната коренчетата. Така спасил розата и успял да я занесе в своята родина – България.
Дълго търсил подходящо място за цветето и попаднал на една долина. Засадил бялата роза, а на сутринта видял, че нейните цветчета са се обагрили в червено, като кръвта от гърдите му. Сутрин виждал капчици роса, също като сълзите на любимата му.
Останал момъкът в красивата долина да отглежда рози. Така била създадена Розовата долина.