Легенда за църква Успение на Света Богородица – Пловдив

След падането на България под турско робство много от църквите в Пловдив били превърнати в джамии.

Най-известни били църквите „Света Петка“ и „Успение на Света Богородица“, която била превърната на Имарет джамия.

Според преданието, когато турците покорили Южна Тракия и определили Едрине (Одрин) за своя столица, султан Мурад изпратил своя везир Мустафа паша да покори Пловдив. Но везирът не успял да изпълни повелята на султана, защото българските войски се защищавали храбро.

Под предводителството на своя войвода Никола (според други Стоян), българите разбили турските сили и те побягнали към Едрине. Когато султанът разбрал за това тежко поражение на Мустафа паша, се ядосал, събрал нова, още по-голяма войска, която повел към непокорния град.

Султан Мурад водел със себе си и любимата си жена Кера Тамара Българска, сестрата на цар Иван Шишман. Дълго султанът нападал града, но усилията му отивали напразно, защото Пловдив се защищавал от смели мъже. В крайна сметка Мурад решил да употреби хитрост.

Той изпроводил един гръцки поп да каже на българите, че ако не му отворят крепостната врата, то той ще погуби под самите стени тяхната любима княгиня Кера Тамара, т.е. своята жена.

Когато разбрали за това болярите и свещениците, които били в Пловдив, решили да предадат града и да спасят своята княгиня. Но в това време на помощ дошли няколко сръбски чети, които не били съгласни с предаването на града и се възпротивили.

Легендата разказва, че султанът изпълнил заканата си – със собствените си ръце отрязал главата на своята жена пред очите на българските боляри, които гледали от крепостните стени.

За да отмъстят на сръбските четници, които предизвикали султана да убие тяхната любима княгиня, пловдивските боляри и свещеници през нощта отворили крепостната врата и пуснали в града турските войски. Сръбският лагер се намирал на мястото, което се нарича Бунарджик (Кралимарков гроб).

Султанът заповядал да бъдат избити всички, а на пловдивските боляри и свещеници дал големи права и преимущества. Главните архиереи на Пловдив били родом от Копривщица и Клисура.

Свещениците от тези градове, както и пловдивските, носели особено отличие, знак, пришит на калимявките им. Това било сребърно или златно иконче, пришито на бяло платно, обвито около полите на шапката.

Когато султанът се върнал от Бунарджик и влязъл в църквата „Успение на Света Богородица“, видял, че жена му, българската княгиня Кера Тамара Българска, цяла и невредима, стои в олтара и го гледа. Мурад се уплашил и избягал от църквата, но жена му го настигнала и му казала:

– Ти погуби сръбските войводи, а техните синове ще погубят тебе – и щом произнесла тия думи, жената изчезнала.

Султанът заповядал веднага църквата да бъде преобразена на джамия. И колкото пъти влизал там да се моли, толкова пъти виждал там убитата си жена, която си клатела главата и му сочела с пръст към Сърбия. Мурад бил принуден да прегради църквата, за да не гледа олтара и своята страшна жена.

Когато и тая заповед била изпълнена, то невидимата ръка на Кера Тамара окачила над църковните врати свински бут, железен кръст и иконата на Света Богородица.

Султанът заповядал да ги свалят и да ги хвърлят в река Марица, но на следния ден те отново били окачени на същото място. Това се повторило няколко пъти и султан Мурад бил принуден да ги остави над църковните врати и да се върне в Одрин.

Пророчеството на княгинята се сбъднало. При Косовската битка султан Мурад бил убит в лагера си от сръбския легендарен герой Милош Обилич (не е доказано, че такава личност е съществувала в действителност). А църквата „Успение на Света Богородица“, макар и да била превърната в Имарет – джамиси, не се посещавала много от турците, а най-често се пълнела с българи, които я имали за своя утеха и закрила.