Легенда за Тетевен

Като опъната нишка Тетевен се простира издължено от двете страни на река Вит. Тази нишка може да бъде видяна от всички околни висини.

Някои казват, че от това разположение произхожда и името на града. Но според други – името идва от „татьо, тетьо“, както се казва по този край.

Някога в дълбоки старини, на това място дошъл и се заселил самотен мъж, който ходел по цял ден из планината на лов. Не след дълго си довел и жена – смела и дива, която по нищо не му отстъпвала.

Годините минавали, и семейството им се увеличавало. От деца и внуци до правнуци равнината край река Вит се покривала с нови и нови къщички.

Момичетата напускали бащиното си гнездо, но по празниците бързали да се върне на гости у „тетьови“. Така селището приело название Тетьовен и постепенно се променило в Тетевен.

Друга легенда ни разказва различна история:

Случило се по време на войни, които се водели по тези места. Мястото било пусто и безлюдно, а горе, по върховете, имало стражници. Нападателите надвивали и избили стражниците, разрушили крепостите им. Само един стражник, който имал голямо семейство – скрито в непристъпна пещера в планината, успял да се спаси, защото този ден си бил вкъщи.

Когато битката отминала и настъпила отново дълбока планинска тишина, стражникът повел семейството си да търси място за заселване, където да може да храни многото си деца. Така слезли по склоновете на Балкана и достигнали до Равнината край река Вит. Децата, повечето слаби и невръстни, били изтощени от уморителното слизане. Когато стигнали това място, те извикали:

– Тетьо, тетьо, спри тук да почиваме! Нямаме сили да продължим!

Спрял се бащата в равнината – времето било слънчево, планинските висини пазели завет от ветровете, а реката предлагала обилен улов на риба. Запалили огън, бащата успял да улови риба и да нагости цялото семейство.

Децата хапнали, пийнали студена вода, добили сили и затичали весело. Гледали ги родителите им, радвали им се и решили да се установят на това място. А край тях минавали друмници, някои сядали да отпочинат и чували често децата да подвикват: „тетьо, тетьо“. И като на шега отначало почнали да казват:

– Там, дето криволичи реката, живеят едни тетьовци, мир няма от тях, цял ден викат баща си: „тетьо, тетьо“, та две думи не може да си каже човек с него.

От това е останало името на селището, което с годините наедрявало и станало хубав, живописен град с будно и родолюбиво население.