Легенда за Елисейна

Стара легенда за Елисейна разказва как, веднъж в селото дошли турци, които трябвало да събират данък.

Селяните ги усетили навреме и се скрили из Искърското дефиле, останал само един човек. Турците го извикали и го задължили да събере селяните и да ги върне в селото.

Човекът тръгнал, но по пътя видял една голяма змия – стояща на пътя му, която не давала на никой да премине. Той се върнал при турците и им казал:

– Агалар¹, не мога да изпълня заповедта ви, защото огромна змия е препречила пътя и не дава жива душа да премине.

Турците скочили, яхнали конете си и тръгнали към мястото, което им посочил човекът. Видели огромната змия отдалеч. Единият от тях вдигнал пушката и се прицелил, но в същия миг змията изчезнала. Оказало се, че това не било змия, а самата чума.

Тя един път решила да е добра и да запази селяните от турските данъци, но като видяла, че селянинът потърсил турците за спасители, се развилняла се и избила цялото село. Останала само една престаряла възрастна жена, която пекла хляб в открита пещ.

Един ден ръмял ситен дъжд, който гасял огъня и образувал гъст черен пушек. От него бабата била почерняла и изглеждала по-страшна от чумата. Като я видяла чумата, тя се изплашила и изчезнала. Така в цялото село останали само тази баба и малката ѝ внучка. Като заплачело детето за майка си и баща си, бабата го утешавала така:

– Ей я лесна работа! Ти ще порастнеш и ти ще станеш майка. Ей я лесна, щом ние оцеляхме.

По-късно двете се преселили във Враца и живели няколко години, докато момичето порастнало. За каквото и да го питали, то все отговаряло: „Ей я лесна работа“ – така останал прякорът ѝ „Ей я лесна“.

Като се омъжила, „Ей я лесна“ се върнала заедно с мъжа си в родното си село, а след нея дошли и други преселници. И по прякора на първата заселница селото приело името Елисейна.

¹ Ага, агалар (тур) – господар.