Легенда за извор Клич

Легенда за извор Клич

Welcome.bg Advertisment
 

Някога отдавна в Тетевен живял млад и красив овчар, който имал слава на добър кавалджия. По цял ден кавалът му огласял ливадите, където пасяло голямото му, хубаво гледано стадо.

Хората много обичали да слушат музиката му, да радват душата си с бавните хайдушки мелодии или с веселите скокливи звуци на ръченица, които се леели неспирно от сръчните пръсти на момъка. А той свирел най-вече за своята любима – хубава, работна девойка, която често изкарвала на паша бащиното си стадо. Двамата много се обичали и при всеки удобен момент се срещали.

Когато и тя пасяла бащиното стадо, двамата сядали под един бряст: той свирел, тя предяла на писана хурка, направена ѝ от него.

Решили да се оженят около Димитровден, когато традиционно започват сватбите. Казали на родителите си и те се съгласили – двата рода се познавали добре и се уважавали и искали да се сродят. Зачакали влюбените с развълнувани сърца идването на Димитровден – денят бил определен за годежа им.

Един ден, почти в навечерието на годежа, овчарят засвирил тъжно с кавала си. Чула го изгората му и побързала да отиде при него, да го разведри със сладка приказка. Било на свечеряване, когато тя поела по стръмните склонове и сипеи. Като коза се катерела по стръмния път, отбивала се да бере узрели горски плодове, които да занесе на либето си.

Когато момичето било съвсем близо, се подхлъзнала и полетяло надолу с пълната престилка с набраните горски плодове и дренки. На пояса си девойката имала привързан голям ключ, „клич“, както го наричат местните.

От този нещастен случай височината била наречена Червен. Хората казват, че и досега късно вечер оттам се чуват приглушените звуци на кавал. А изворът, край който паднала девойката, бил наречен Клич.