Балчик

Балчик е разположен в североизточната част на българското Черноморие, на 40 км от Варна и на 20 км от Каварна.

Балчик е разположен на брега на морето, в район с умереноконтинентален климат, средната температура през юли е 22 градуса, а температурата на морската вода през лятото достига до 24 градуса.

Градът е основан преди 26 века от гръцки колонисти под името Круни. През VІ в. пр.Хр. градът бил наречен на гръцкия бог на виното и веселието Дионис – Дионисополис.

През ІV в. пр. Хр. Дионисополис вече е бил достатъчно важен икономически център. Затова говорят откритите монети, сечени в града, върху които е било отпечатано името на бог Дионис. Силно разпространени били култовете към бога на виното и към великата богиня майка Кибела.

През І в. н.е. градът станал част от Римската империя, а най-голям разцвет достигнал през ІІ – ІІІ в.

След разделянето на Римската империя през 395 г. от съществено значение за развитието на града се оказала близостта на Константинопол – столицата на Източната римска империя.

Тогава селището се превърнало във важен административен и пристанищен център. През 544 – 545 г. градът е разрушен от силно земетресение, предизвикало огромни приливни вълни.

Оцелелите жители се преместили и започнали да градят новото селище на мястото на днешния квартал „Хоризонт” в Балчик. В ранното Средновековие градът е бил един от областните центрове на българското царство Карвуна.

В края на XIV в. Добруджа била завладяна от османските турци, а в края на ХVІ в. градът вече бил наричан Балчик. Балчик е освободен от османско владичество на 31 януари 1878 г.

В началото на ХХ в. тук е построена най-голямата мелница на Балканския полуостров. Около 70 000 т жито годишно са се изнасяли от града, като за целта са били използвани над 500 кораба. Житото е пътувало за Англия, Белгия, Германия, Дания и др.

Областта Южна Добруджа, в която се намира Балчик, е анексирана към Румъния през 1913 г., в края на Междусъюзническата война, и така извън границите на България остават Силистра, Тутракан, Добрич, Балчик и Каварна. От 7 септември 1940 г. Южна Добруджа е върната на България.

От периода на румънската окупация е останала най-голямата забележителност на Балчик – „Двореца” – бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.).

Резиденцията е построена през 1924 г. В границите на резиденцията е разположена и Ботаническата градина – другата голяма забележителност на града.

В Историческия музей на Балчик се съхраняват голяма част от находките, открити при разкопки в района.

Експонатите разказват за създаването и развитието на града в древността и през Средновековието, със снимки и документи е представен периодът,  в който Балчик и Южна Добруджа са под румънско управление.

В музея се съхраняват всички находки и мраморни статуи от храма на Кибела. Храмът на Кибела е открит през 2007 г. и според археолозите той датира около 280 – 260 г. пр.Хр. В останките от храма са намерени 27 запазени надписа, а почти всички изображения са на богинята Кибела.

След земетресението в средата на VІ в. храмът е бил затрупан. Днес е достъпен за посещение без заплащане на входна такса. При желание от страна на туристите уредник на Историческия музей може да разкаже историята на храма на място.

При посещението на обекта бъдете внимателни, тъй като не е облагороден и се намира на дъното на дълбок изкоп.

Срещу сградата на Историческия музей е тази на Етнографския музей. Музеят се помещава във възрожденска къща, собственост на търговец от Балчик. Тук са изложени предмети от бита, накити, традиционно облекло.

Специално място е отделено на  занаятите като медникарство, абаджийство и др. Традиционни носии от Добруджа и Котел могат да бъдат видени на втория етаж на музея, там са изложени и интересни уреди като дараци (уред за чепкане на вълна), хурки, станове и др.

Повече за развитието на Балчик по време на Възраждането (XVIII – XIX в.) туристите могат да научат във Взаимното училище и храма „Свети Николай”, които са символ на борбата на местното население за собствена църква и образование.

Двата обекта са обединени под името Възрожденски комплекс. В училището може да се види как е изглеждала учебната стая и кабинетът на учителя в периода 1861 – 1865 г.

В класната стая се виждат чиновете на най-малките ученици – „пясъчници”, след тях са чиновете за писане върху мраморни плочи, а на чиновете зад тях са стояли най-напредналите ученици, които пишели върху пергаментови листи.

Художествената галерия също е интересно място за посещение. След връщането на Южна Добруджа на България през 1940 г. галерията е закрита, а експонатите са отнесени в Румъния.

През 60-те години започва възстановяването на културната институция. Днес на площ от 800 кв. м са изложени произведения на изкуството на множество български автори. На първия й етаж има зала за чуждестранно изкуство и две други зали, приемащи временни изложби.

Централно място във фоайето на втория етаж заема статуята на бог Дионис. Тук е и постоянната експозиция на галерията. Във фонда на галерията има над 1500 произведения на български и чуждестранни автори.

Съвсем близо до Балчик се намира морският курорт Албена. Двете дестинации са свързани с крайбрежната алея „Дамбата”. Тя започва от яхтеното пристанище, преминава покрай Двореца и достига до Албена, като общата й дължина е 7300 м.

На 16 км от Балчик, в близост до село Оброчище, се намира манастирът „Акязълъ баба” – „Св. Атанас”. Местните хора го наричат „текето”(дервишки манастир). Построен е през ХVІ в., но се посещава както от християни, така и от мюсюлмани. За патрон на манастира мюсюлманите считат мюсюлманския светец Акязълъ баба.

След смъртта му дервишите построяват теке, около което възниква село Текиеджик (днешното село Оброчище). На това място християните почитат св. Атанасий Велики. Те вярват, че някога тук е имало манастир, превърнат от мюсюлманите в дервишка обител, а св. Атанас бил убит от османците, защитавайки вярата си.

Днес посетителите могат да видят  две сгради – тюрбето (гробницата), в средата на което е гробът на Акязълъ баба, и имарета – мястото, където някога монасите вършели своите ритуали и приютявали пътници.

Сградите имат еднаква архитектура – седмостен с прилепено към една от страните му правоъгълно преддверие. Покривът на имарета е разрушен през Руско-турската война от 1768–1774 г.

В близост до Балчик има три модерни голф игрища. В района се намират още интересни места – село Кранево, рок столицата на България – гр. Каварна, както и много къмпинги. Недалече е и резерватът с крепостта Калиакра.

Балчик и районът около него предлагат разнообразни възможности за настаняване, хранене и развлечения.

Безспорно обаче Балчик е най-популярен с възможностите си за морски туризъм. Красивите плажове в района около града, както и свежата природа привличат много туристи през летните месеци.

Във всички музеи и галерията се продават информационни материали за културните обекти и за Балчик.