Туристическа маркировка

Основни видове планинска маркировка за пешеходен туризъм и планинско колоездене.

Планините с надморска височина над 600 м. съставят около 30% от територията на България. Тяхното многообразие и достъпност ги прави изключително достъпни за всякакъв вид туризъм и така те се превръщат в притегателно място за отдих и разходка както за семейства и групи така и за самостоятелни туристи.

С цел подпомагане, безопасност, улесняване и подпомагане на ориентацията и информираност на туристите са разработени специални маркировки, указателни табели и означения на различни видове планински маршрути, които водят до туристически обекти, хижи, заслони, водоизточници, върхове, пещери, природни забележителности, архитектурно-исторически обекти, обособени зони и други представляващи туристически интерес места. Познаването и спазването им е от изключително значение за безопасността и приятното прекарване на времето в планината.

Основните видове маршрути, които подлежат на маркировка са три:

Пешеходни

Най-често пешеходните маршрути се обозначават през най-удобните и безопасни терени – пътища и горски пътеки. В случаите в които се изисква преминаване по опасен терен (напр. скали и зъбери) винаги се маркира най-безопасният маршрут. В случите в които се изисква преминаване през екстремен участък, това винаги трябва да се прави с повишено внимание и съответната обезопасителна и предпазна екипировка.В зависимост от сезона на преминаване пешеходните маршрути са разделени на летни, зимни и целогодишни.Съществува и категоризация спрямо степента на трудност на пешеходните маршрути, тя бива:

○ екопътеки
○ маршрути с лек достъп
○ маршрути с труден достъп
○ кратки маршрути
○ продължителни маршрути
○ билни маршрути
○ екстремни маршрути

Такива предназначени за планинско колоездене.

Видове маршрути предназначени за планинско колоездене:
○ Общи маршрути – предназначени за любители колоездачи, трудността им е разнообразна
○ Главни (многоетапни) маршрути – представляват маршрути, които се характеризират с голяма дължина и се преминават за няколко или много дни. В своята същност те представляват основни маршрути, свързващи по-малки части и центрове. Предвид дължината им обикновено те са с ниско ниво на трудност.
○ Специализирани маршрути – тяхната маркировка не е регулирана и всяко трасе е обозначавано със самостоятелна маркировка.

Комбинирани (споделени)

Както подсказва наименованието им, споделените маршрути са предназначени за използване както от пешеходци така и от велосипедисти. Използването им трябва да бъде с повишен фокус на внимание от двете страни.

Видове маркировка

Туристическата маркировка може да бъде обособена в две основни групи:

Основна туристическа маркировка

Лентова маркировка (наричана още лятна)

Маршрутите предназначени за пешеходен туризъм и планинско колоездене се маркират с различен тип лентова маркировка. В случай, че маршрута е от споделен тип, за маркирането му се използват знаци за пешеходен туризъм, като велосипедистите трябва да се водят по тях.

Лентовата маркировка предназначена за пешеходен туризъм следва установени, универсални международни норми и изисквания за обозначение. Представлява квадрат, съставен от три отделни хоризонтални цветни линии. За основен (водещ) цвят се счита средният (червен, зелен, син или жълт), докато съпътстващите го две бели линии (отгоре и отдолу на основния цвят) имат спомагателна на основния функция като по този начин го открояват и правят по видим.

Трите преминаващи през територията на България международни маршрута E-3, E-4 и Е-8 са изцяло маркирани с червена маркировка.

Цветното степенуване на трудност на пешеходните маршрути е условно и не точно регламентирано. Въпреки това, обикновено лесни маршрути, къси маршрути и екопътеки се обозначават предимно с жълт цвят. За маркирането на основни, международни и билни маршрути най-често се използва червен цвят.

Маркировъчните знаци се поставят на нивото на очите на възрастен човек така, че да са еднакво добре видими и от двете страни на преминаване по маршрута. За полагането им се използват дървета, скали, големи камъни, постройки, стълбове и т.н. В повечето случаи, когато човек застане до маркировъчен знак, трябва ясно да вижда следващия, но понякога от тази препоръка има изключения, в зависимост от спецификите на терена. В случаите в които по даден път минават повече от един маршрут между всяка от основните цветни линии се поставя бяла, разделителна линия.

Стълбова (жалонна) маркировка (наричана още зимна и насочваща)
Този тип маркировка се поставя по билото на планината или в зони, в които липсват характерни ориентири и където е невъзможно поставянето на лентова маркировка – поляни, обезлесени райони и т.н.

Представлява контрастно боядисани на снега (в жълти и черни ивици) метални или дървени стълбове с височина мин. 250 см

Указателни табели и стрелки
Указателните табели и стрелки представляват заострен правоъгълник с нанесен черен текст на жълт или бял фон. Основното им предназначение е за маркиране на рязка посока на маршрута, кръстовище (разклоняване на маршрута), отклонения от основния маршрут към различни обекти като забележителности, туристически атракции, местности върхове и тн, и/или маркиране на места трудни за ориентация.

По предназначението си указателните табели са два вида:

За пешеходен туризъм – показват крайната цел, пояснение, крайната цел и пояснението на английски език и усреднено оставащо време до крайната цел в часове и минути.

За планинско колоездене – показват крайната цел, пояснение, крайната цел и пояснението на английски език и оставащото разстояние до крайната цел в km.

Основният цветен маркер съответстващ на лентовата маркировка на съответният маршрут е поставен на заострената част от табелата.

Спомагателна туристическа маркировка

○ Информационни табели и табла
Както подсказва наименованието им, информационните табла имат за основна цел да запознаят туристите със съответното място. Поставят се в близост до туристически обекти, забележителности, местности, защитени територии, върхове, езера, на входовете и границите на национални и природни паркове и др.

○ Стрелки

Представляват табелки с формата на стрелка. Използват се за указване на посоката на движение. Съществува вариант на който освен формата на стрелка е нанесен и текст.

○ Предупредителни знаци
 
Предупредителните знаци се използват за сигнализиране на предстояща зона или част от маршрута, която е опасна и съдържа определени препятствия. Целта им е повишаване вниманието на туристите. Подобни знаци са предупреждаващите за лавина: Внимание опасност от лавина и Внимание лавиноопасна долина. Никога не продължавайте след такъв знак ако не сте подходящо подготвени, екипирани и информирани.

○ Забранителни знаци
Всички опасни зони и места се обозначават посредством забранителни знаци. Навлизането и движението по тези места е забранено.

○Табла показващи карта на маршрута

Представляват подробни карти на маршрутите, които имат за цел да информират и ориентират туристите. Поставят се в близост до хижите, на разклонения по маршрутите и в изходни пунктове.

○ Обезопасителни съоръжения
На определени места по туристическите маршрути, представляващи опасност за живота, се изграждат специални обезопасителни съоръжения.

○ Азимутна маркировка

При наличието на съответната необходимост, на основните маршрути във високите планински части на стълбовата маркивка се поставят азимутни маркери.

Движение по маркирани маршрути

Основно правило преди да тръгнете по даден маршрут е да знаете до къде води той, посоката на тръгване и съответно каква е неговата дължина. Важно е да се запознаете и с основни ориентири покрай които ще преминете следвайки пътеката. Следенето на табели, отличителни знаци, кръстовища, ориентири и т.н. по време на движение е задължително. Никога не разчитайте само на маркировката по маршрута – така вероятността за изгубване е най-голяма.

Използването на карта, пътеводители и помощ от местните са силно препоръчителни.

Когато се тръгва по маркиран маршрут е добре първите 20-тина мин да се отделят на запознаване с маркировката и това на какво отстояние един от друг са поставени отделните маркировъчни знаци.

Добре е да не разчитате само на маркировката защото на места тя може да бъде повредена или изцяло липсваща.

Понякога се наблюдава разминаване в основните цветове на лентовата маркировка по един и същи маршрут. Най-често това се получава от факта, че маркировките са поставяни / подменяни през различни периоди или от различни организации.

В случаите на пресичане на открита местност (напр. поляна) е възможно да се изгуби маркировката поради липса на подходящи места за поставянето й. Най-сигурният метод да намерите от къде продължава маршрута е да се върнете обратно и да заобиколите откритото пространство покрай дърветата докато не намерите отново пътеката.

Нетуристическа маркировка

Горски стопанства – бял и черен цвят

• Бяла и черна лента представлява граница на отдел в рамките на едно горско стопанство
• Бял кръг с черна точка и стрелки – представлява място на събиране на три отдела
• Две бели ленти с основна черна – граница между две горски стопанства
• Жълт кръст – маркира семенна база, нанесени са на специализирани карти на горските стопанства

Изброените маркировки служат за обозначаване на граници не на маршрути. Те не оказват посока на движение и не водят на никъде. Поставят се на отличителни места.

Обозначения на защитени местности

Успоредни бяла и червена (или само червена) ленти, бял правоъгълник съдържащ червени букви:

• НП – Национален парк
• ПП – Природен парк
• ЗМ – защитена местност
• Р – резерват

Този вид обозначения не представляват туристическа маркировка но разпознавайки ги могат да служат за информация и ориентация. Предназначението им е да очертават границите на съответните територии.

Нестандартна маркировка

Съществуват райони и определени маршрути, които са маркирани с различна от общоприетата маркировка. На такива места е задължително предварителното информиране със съответната маркировка.

На откритите високи зони съществуват маршрути маркирани с отличаващи се каменни пирамиди. Подобна маркировка се среща в Рила и Пирин, но не само. Използването им е силно препоръчително само за подготвени експерти, познаващи отлично района, тъй като на тях няма друга маркировка.

Така маркирана пътека може да озове туриста на сложен терен представляващ голяма трудност. Много често подобни пътеки могат да преминават през опасни скални прагове и стръмни скалисти улеи. В много случаи маршрути маркирани по този начин напълно отсъстват от картите. Като основен съвет може да бъде посочен факта, че в случай, че се попадне на подобни каменни пирамиди, то това значи, че традиционния туристически маршрут е напуснат и трябва да се движите с повишено внимание. Предварителната информация и запознаване с подобен терен е задължителна.

В случай на изгубване

Ако дълго време не срещате никакви знаци и/или лентова маркировка е много вероятно да сте напуснали маркираният верен маршрут. В такава ситуация е много важно да не се паникьосвате а да запазите самообладание. В този момент на осъзнаване се намирате най-близо до верния път и ако започнете да се лутате безцелно само ще изгубите ориентация напълно.

За да се върнете отново на правилния маршрут е нужно да направите именно това – да се върнете обратно в посоката от която сте дошли в момента на осъзнаване на загубата на ориентация до последния видян маркировъчен знак. След като се върнете до този знак, от него можете да продължите търсенето на правилната посока или да се върнете обратно към началото на маршрута.