Храм Света София

Църквата „Св. София” (Божия Премъдрост) е разположена в центъра на българската столица, в непосредствена близост до храм-паметника „Св. Ал. Невски”.

Тя е една от най-старите църкви в София и нейната история е тясно свързана с тази на града. Днес храмът се възприема като един от символите на София.

Църквата е построена през VI в. по времето на византийския император Юстиниан (управлявал 527-565 г.) върху основите на 4 по-стари християнски храма от ІV век.

Църквата „Св. София” е построена на мястото на некропола на град Сердика (старото име на София) и на други по-стари църкви от IV в. и десетки зидани гробници.

При археологически проучвания са намерени фрагменти от мозайката на един от по-старите храмове. Смята се, че сградата може да побере до 5 хил. души.

В периода XI – XIV в. е била митрополитска църква и славата й била толкова голяма, че през XIV е дала името си на града.

През XVI в., по време на османското владичество храмът бил преустроен в джамия, а стенописите му унищожени.

Според едно поверие през XVI в. пред нея е изгорен жив златарят Георги, който отказвал да приеме исляма. Големите земетресения от 1818 и 1858 г. съборили минарето и повредили сградата, а според едно поверие при второто земетресение в сградата били двaмата синове на ходжата, които загинали.

Мюсюлманите приели това като лоша поличба и изоставили храма. Дълго време пустеел, а след Освобождението (1878 г.) бил превърнат в склад.

Сградата е реставрирана няколко пъти, а от началото на ХХ век тук се провеждат археологически проучвания.

В момента видът на храма се доближава максимално до автентичния от късната античност и ранното средновековие. В близост до храма  през 1873 г. е бил обесен революционерът Васил Левски (1837 – 1873 г.). Зад църквата пък се намира гробът на големия български писател Иван Вазов (1850 – 1921 г.).

Днес до храма се намира Паметникът на незнайния воин – символ на преклонение пред всички български войници, загинали за своята родина.