Плиска – Национален историко-археологически резерват

Плиска е столица на Първата българска държава в периода 681-893 г. Съвременният град се намира на около 30 км от Шумен.

Мястото на Столицата е избрано стратегически – разположено в равнина, заобиколено от склоновете на съседните плата, което го прави изключително подходящо за скотовъдство. През града също са минавали и редица важни пътища.

В края на VІІ в. и началото на VІІІ в. започват първите строежи в Плиска. Те били от дървени сгради с кръгла или четириъгълна форма, някои от тях били жилищни постройки, а други служили за представителни нужди.

Първоначалният дворцов комплекс на Плиска бил ограден с крепостна стена, а в полето около нея възникнали селищата на обикновеното население. Към края на VІІІ в. и в началото на ІХ в. дървените постройки били заменени с каменни.

Счита се, че най-напред е била изградена голямата каменна сграда – Крумовият дворец. През 811 г. византийският император Никифор опожарил столицата.

Преустройството на дворцовия център било завършено през царуването на Омуртаг (814–831). Нова тронна зала била изградена на мястото на опожарения Крумов дворец, дворцовият център бил ограден с каменна стена, а жилищните и стопанските сгради – с висока тухлена стена.

Приемането на християнството през 864 г. при княз Борис І (управлявал 852 – 889 г.) променя и столицата Плиска – езическите храмове са преустроени в християнски, строят се нови храмове, измежду които най-внушителна е Голямата базилика, от която могат да се видят останки и до днес.

През 889 г. княз Борис се оттеглил в манастир, предавайки управлението на първородния си син Владимир (Расате). Той обаче опитал да възстанови старата езическа вяра и заради това бил хвърлен в тъмница и ослепен.

През 893 г. било решено престола да заеме Симеон І (управлявал 893 – 927 г.), а столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав.

След това Плиска губи административно-политическото си значение и се развива предимно като стопански център. Упадъкът на града започва след голямото нашествие на печенегите от 1048-1049 г.

Днес посетителите могат да видят Източната порта, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата. На около 1,5 км от нея е Голямата базилика.

Туристите могат да се разходят около Тронната палата – т.нар Омуртагов дворец, която е изпълнявала представителни функции на българските владетели през първата половина на ІХ в.  В района са и останките от т.нар „Малък дворец”. Навсякъде личат зидовете от големи дялани блокове с декоративни фуги, бани, водопроводи и водохранилища.

На североизточния ъгъл на крепостта се намира музеят, в който са изложени находките, открити в района. Пред музейната сграда има пункт за почивка, където се предлагат кафе, безалкохолни напитки и пакетирани храни.

Резерват „Плиска” е част от обектите на Регионалния исторически музей в гр. Шумен и един от 100-те национални туристически обекта.