Деветашка пещера

Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на 2 км от село Деветаки.

Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона.

В началото на 50-те години на ХХ век се провеждат по-сериозни проучвания на пещерата във връзка с превръщането й в склад. Проучванията показват, че Деветашката пещера е била обитавана с известни прекъсвания през почти всички исторически епохи.

Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха преди около 70 000 г. пр.Хр. Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменната епоха (6 хил. – 4 хил. пр.Хр.).

Входът на пещерата е широк 35 м и висок 30 м. На около 40 м навътре входът се разширява, като образува просторна зала с площ от 2400 кв. м. Височината на залата е 60 м, а на места достига и до 100 м.

От централната зала на около 200 м от входа се отделят двата клона. Левият е дълъг повече от два км, през него протича малка рекичка, която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм.

Десният е сух и топъл. Входът му има височина  2,5 м и ширина 5, 70 м. Навътре се разширява и образува правоъгълна зала – дълга 50 м и широка 10 – 15м. Този клон завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно с името Олтара.

Пещерата е обявена за природна забележителност със Заповед №.РД238 от 07.06.1996 г.