Природен парк Персина

Природен парк “Персина” се намира на северната граница на Република България, по поречието на река Дунав.

Разположен е на площ от 21 762,2 ха по цялата дължина на Свищовско-Беленската низина. Обхваща всички български дунавски острови в тази част на река Дунав: Персин, Голяма Бързина, Магареца, Щуреца, Милка, Китка, Предела, Градина, Средняк, Лакът и Палец.

Природен парк „Персина“ е единственият природен парк по българското поречие на р. Дунав.

Обявен е със Заповед № РД – 684 от 04.12.2000 г. на министъра на околната среда и водите с цел съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка.

Тук се намира и най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров – о. Персин, дал името на природния парк.

Паркът обхваща площ от 21 762,2 хектара. Най-важният тип екосистеми в него са заливаемите крайдунавски гори и вътрешни блата. За опазването на тези хабитати са обявени редица защитени територии.

В парка са описани 475 вида висши растения, 162 от тях са тясно свързани с наличието на вода. Горската растителност е представена от върби, с най-голяма площ от бяла върба (Salix alba), тричинкова върба (Salix triandra) и ракита (Salix purpurea).

Срещат се още черната (Populus nigra) и бялата топола (Populus alba), полски ясен (Fraksis oxycarpa), полският и белият бряст (Ulmus minor и Ulmus laevis).

Персина е важно място за съхранение на популациите на растителни видове, включени в приложение I на Бернската конвенция (Конвенция за опазване на дивата природа и естествените местообитания в Европа), като водната лейка (Salvinia natans), дяволския орех (Trapa natans) и четирилистното разковниче (Marsilea quadrifolia).

Тук се срещат и видове, вписани в Червената книга на България, като триръбест ръждавец, щитовидна какичка, обикновена мехурка, жълта и бяла водна роза, блатното кокиче, блестящата млечка (Potamogeton trichoides, Nymphoides peltata, Utricularia vulgaris, Nymphaea alba, Nuphar lutea, Leucojum aestivum, Euphorbia lusida) и други.

В парка се срещат и около 1100 животински вида, включително 250 зоопланктони и над 770 вида безгръбначни, сред които 35 вида охлюви и 16 вида миди.

Най-разпространените риби са: дунавски щипок (Cobitis bulgarika), дунавска мряна (Barbus barbus), говедарка (Lota lota) и др. Срещат се и 11 вида земноводни. Единствено тук се среща и ендемичният дунавски тритон (Triturus cristatus dobrogicus).

Най-голямото богатство на парка са птиците. Описани са над 200 вида. Беленският комплекс от острови е определен като един от петте най-важни за региона местообитания на големия корморан (Phalacrokorax carbo), малкия корморан (Palacrocorax pygumeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), гривеста чапла (Ardeola ralloides) и др. На територията на парка са регистрирани 5 гнезда на морски орел (Haliaetus albicill) и две двойки от този вид птици.

В парка има обособени екомаршрути с кътове за отдих, както и укрития за наблюдение на птици.

Беленският комплекс острови е определен като едно от петдесетте орнитологично важни места в България. Обявен е за Рамсарско място през септември 2002 г.

На територията на парка има 6 защитени територии: резерват „Персински блата“, природна забележителност „Персии – изток“, резерват „Китка“ на о. Китка, резерват „Милка“, намиращ се на о. Милка, защитена местност Каикуша и природна забележителност в местността Плавала.

Наред с природните си дадености, територията на природния парк е свидетел на богато историческо минало. За това говорят множеството паметници, археологически обекти, крепости, некрополи и църкви.

Дирекцията на Природен парк “Персина” се намира в гр. Белене. Посетителският център към дирекцията на парка предлага информация, литература и водачи по маршрутите в парка.