Исторически музей – Самоков

Град Самоков се намира в подножието на Рила планина, на 60 км югоизточно от София и на 10 км северно от планинския курорт Боровец.

Сбирките на историческия музей разказват за историята на града. Името на Самоков идва от механичните чукове за добиване на желязо, наричани „самокови”, с които бил свързан основният поминък на местните хора в миналото.

Началото си музейната сбирка в Самоков води от 1930 г., а музеят е създаден през 1936 г. Сградата на Историческия музей е построена през 1940 г.

На първия етаж е разположена експозицията „Самоков – дух и метал”. Тя показва защо Самоков е бил важен железодобивен център. Находките от археологически разкопки доказват традициите на региона в металургията.

Едни от най-интересните експонати са умалени действащи макети на пещите за топене на желязо „видня” и механичните чукове „самокови”.

Инструменти и предмети представят традиционните за региона занаяти през Възраждането (ХІХ в.) като абаджийство (производство на груб вълнен плат), грънчарство и медникарство.

Представен е и занаятът антикварство – обработка на полускъпоценни камъни по антични мостри. Друг интересен занаят е стъкларството – в средата на ХІХ в. в Самоков е била открита стъкларска фабрика, в която са работели майстори от Карлови Вари.

В музея могат да се видят носии и текстилни изделия, типични за Самоков и региона. Влиянието на Западна Европа и модернизацията на Самоков е показана с дамски костюми по европейската мода от втората половина на ХІХ в., вносни часовници, ръкоделия.

През Възраждането градът е бил един от просветните центрове на българите – показани са много фотографии на ученици и учители. Тук може да се види първата българска печатница (от 1828 г.) на Никола Карастоянов (1778 г. – 1874 г.) – основоположник на българското книгопечатане, и първото българско списание „Любословие” (от 1844 г.)  на Константин Фотинов (1790 г. – 1858 г.) – български възрожденец и книжовник.

На втория етаж на музея се намира експозицията „Самоковска художествена школа”, която включва икони от ХVІІ до началото на ХХ в. Показани са творби на основателя на школата Христо Димитров (1745 г. – 1819 г.)и синовете му Димитър (1796 г. – 1860 г.) и Захари Зограф (1810 г. – 1853 г.).

Посетителите могат видят възрожденски портрети и от Станислав Доспевски (1823 г. – 1878 г.) и др. Бои, четки и лични вещи допълват експозицията. Творби на тези и други художници могат да бъдат видени и в Художествената галерия на Самоков.

В село Белчин, което е намира на около 15 км от Самоков,  се намира музеен комплекс към Историческия музей. Към него са включени църквата „Света Петка” и Етнографският музей.

В Историческия музей в Самоков се продават информационни материали, картички и сувенири.